Мисиите Artemis ще отведат човечеството по-далеч в космоса от всякога. Една важна част от тяхното оборудване се изгражда в хангар в Германия.
Преди двеста години Братя Грим пишат историята за четири животни, решили да загърбят изтощителния си живот, да станат музиканти и да се отправят към германския град Бремен.
Както във всички приказки, има обрат. Те така и не стигат до града. Но днес една бронзова статуя – петел, стъпил върху котка, куче и магаре – напомня както за известните разказвачи на приказки, така и за това, че Бремен е бил амбициозна дестинация в миналото. Днес не е по-различно, защото „авиокосмическият град“ разполага с европейска фабрика за мисии на Луната.
Вътре в чистите стаи с високи тавани в Airbus Bremen в момента се изграждат три европейски сервизни модула (ESM). „Тук е най-свежият модел, ESM-5“, казва Хаген Вите, ръководител на поточната линия на ESM.
ESM са основните мощности за мисиите Artemis на НАСА до Луната. Проектиран да осигури задвижване, електричество и поддържане на живота на астронавтите, ESM-5 се присъединява към ESM-4 и – знаменитостта на групата – ESM-3. „Това е модулът“, казва Вите, „който ще доведе следващите хора до повърхността на Луната.“
Има разбираема гордост в гласа на Вите и не само заради инженерството. Изминаха повече от 50 години, откакто човешки крак стъпи на лунната повърхност, а ESM-3 ще даде възможност на първата жена астронавт и цветнокож човек да кацнат на Луната.
Когато за първи път видях ESM-3, неочаквано се разсмях, защото на този по-ранен етап от разработването на космическия апарат ми напомня за вътрешността на стерео уредба от 70-те години.
„Да, виждате много кабели и тръби, които вече са интегрирани“, казва Вите. „В момента бих казал, че е завършен на около 70%. Липсват ви големите части – като усъвършенстваното електронно оборудване и резервоарите. Ето защо не изглежда така впечатляващо, както другите структури.“
Това едва ли е изненадващо. „Има 22 000 части във всеки модул. Изглежда, че вече е почти завършен, но количеството части, които все още предстоят да бъдат монтирани, е невероятно.“
Всеки ESM е широк 4 метра (13,2 фута), висок 4 метра и тежи около 13 тона при стартиране. Завършването на всеки един ще отнеме 16 месеца. ESM-1 вече е летял успешно. Той стартира на 16 ноември 2022 г. като част от мисията Artemis I и задвижи капсула Orion без екипаж в лунна орбита на мисия, продължила 25 дни.
Встъпителният ESM използва четири крила с дължина 7 метра (24 фута), всяко от които се състои от три слънчеви панела, с които да спомогне за задвижването на капсулата без екипаж Orion. Останалите ESM са на производствената линия, в различни етапи на завършване, предназначени да осигурят задвижване, електрическа енергия и поддържане на живота на астронавтите.
„Това е като фабрика и това е, с което се гордеем“, казва Ралф Цимерман, ръководител на проекта Orion ESM в Airbus. „Сключихме договор за шест ESM в момента. Първият полетя. Вторият е доставен в космическия център Кенеди (KSC) и е във фаза на тестване и ще бъде подложен на допълнителна интеграция с модула на екипажа. И след това идват номер три, четири и пет, които можете да видите тук в чистата стая в различни състояния на интеграция.“
ESM-4 е в по-напреднал етап от ESM-5, на който в момента се монтират вътрешните компоненти, като механични и електрически подсистеми. ESM-3 ще бъде доставен на НАСА от летището в Прага през октомври, където ще бъде интегриран със слънчеви масиви, свързани с модула на екипажа на Орион, който е подготвен за изстрелване чак през 2025 г.
„В момента е наистина вълнуващо време в тази програма“, казва Сиан Кливър, индустриален мениджър на Orion European Service Module на Airbus. „Досега беше мечта един ден да летим с това. Някои от нашите инженери са работили пет, 10 години по програмата и това е изтощително. Трудна работа е да се изгради нещо подобно. Така че сега, когато направихме първото изстрелване и тази мисия мина феноменално добре, по-добре, отколкото дори очаквахме, има ново усещане за енергия в екипа.“
Модулът има добри резултати. Между 2008-15 г. неговите пет автоматизирани превозни средства за трансфер (ATV) направиха доставки до Международната космическа станция (МКС). Модел на ATV със слънчеви панели е на тревата пред сградата и приликата му с ESM е поразителна.
Фелипе Делу, програмен мениджър на ESM за Европейската космическа агенция (Esa), която има договор с NASA за производството на космически кораби, веднага ме опровергава. „Не, не, не. Това е напълно нов дизайн, защото това е напълно различен космически кораб и напълно различна мисия.“
Делу признава, че „те изглеждат много сходни, но е използвана напълно различна технология за тяхната направа. Ако погледнете дълбоко навътре, ATV няма основен двигател с мощност от 26 kN, какъвто е двигателят от Shuttle. Слънчевите масиви изглеждат по същия начин, но са много по-ефективни от тези на ATV. Освен това ESM е проектиран за хора.“
ESMs също ще се развият, ако нещо не работи толкова добре, колкото се очаква, когато бъдат тествани. „Ако трябва да има корекция, ще има корекция“, казва Делу.
„Това е първият път, когато НАСА поверява основен елемент от нашия флагмански космически кораб“, казва Уилям Хартуел, във връзка на програмата Орион на НАСА с ESA. „Не се обвързваш с такова партньорство с лека ръка.“
„Десетилетията на сътрудничество между НАСА и ЕКА са в основата на експертизата“, добавя Хартуел. „Технологиите, които Esa разработи и внедри в ATV, бяха на място и с много висок калибър. Така че изградихме доверие.“
Това доверие се разпростира в множество начинания. „Ние конструирахме и сглобихме космическата лаборатория, която излетя на борда на совалката“, казва Цимерман. „Ние конструирахме, построихме и управлявахме пет ATV-та. И също така интегрирахме модула Columbus, който е част от Международната космическа станция. Бремен наистина е центъра за човешки космически полети в Европа.“
Бремен не е единственото място в Германия, свързано с космическите полети, в които участват хора. През 2019 г. посетих средновековния град Нордлинген в центъра на широкия 25 км Нордлингер Рийс, най-добре запазения ударен кратер в Европа. В далечината можете да видите ръба на кратера, покрит със собствен набор от ниско разположени облаци.
Преди около 15 милиона години астероид се разбива в този регион, оставяйки след себе си маси от извънземни скали. Дори стените на църквата Свети Георги са направени от фрагменти от астероиди. Срещу църквата се намира хотел Kaiser Sonn, където някога са отсядали астронавтите от Аполо 14 и 17 и чиито снимки красят стените.
Тъй като Луната е покрита с ударни кратери, Nordlinger Ries се оказва перфектната геоложка площадка за астронавтите, подготвящи се за лунни мисии. Близката кариера им позволява да се обучават и да се научат как да идентифицират ударни скали, като суивит, който също е открит на лунната повърхност. Днешните астронавти на Esa, базирани в Европейския център за астронавти в Кьолн, също ще използват кратера като част от своето обучение. Очаква се поне един от тези астронавти да стъпи на Луната.
Европейската фабрика Moon в Бремен също гледа към бъдещето. През януари Airbus обяви, че работи с Voyager Space за проектирането на Starlab – нова космическа станция за агенции като NASA и ESA.
„Работата изисква да виждам повече проблеми, отколкото очарование“, казва Вите. „Но в дни като тези, когато хората идват на гости и мога да обясня какво правим, аз осъзнавам на практика, че тук правим нещо наистина уникално.“
Превод и редакция: Венета Николова
