Котка, притежаваща редкия талант умело да пресмята задачи по математика, се превърна в звезда в социалните мрежи. Става дума за 3-годишният Мъру, който е горд обитател на котешкото кафене „Република на котките“ в Санкт Петербург, съобщава Дарик.

Животинчето внимателно изслушва въпроси от типа на „Колко прави две плюс две“ или „Какво се получава когато разделим шест и две“. След това отговаря изключително правилно като натиска с брадичката си звънец. За награда мъркащият математик получава лакомство.

„Обучението на Мъру беше упорита работа, но съм доволен, че постигнахме положителни резултати“, споделя Виталий, който работи в „Република на котките“.

„Републиката“ е едновременно кафене и подслон за бездомни котки. Печалбите от продажбата на напитки отива именно за прехраната на писаните. Любителите на котките пък се възползват от милата възможност докато пият кафето си, да се радват на компанията на мъркащи животинчета.

1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Тази година се навършват 72 години от първите присъди на т. нар. Народен съд. 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

Цветя ще поднесат пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред Националния дворец на културата в столицата представители на ГЕРБ, както и представители на Реформаторския блок.

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Интернет троловете у нас сменят тактиката си. Преди няколко години в медиите изтече списък с наети от пиар фирми хора, които да изпълват с платени коментари статиите на различни медии, съобщава BTV.

Сега платеното коментиране под статии отстъпва пред фалшивите профили във Facebook. Причината – всички политици, известни личности и лидерите на обществено мнение имат по 5000 и повече приятели и последователи.

Публикациите на тези хора се следят от хиляди българи, а мненията под публикациите показват тенденции. Тенденции кого и какво да се харесва, какво е водещо мнение за добро и лошо. А когато имаш над 100 или 200 коментара под публикацията ти, трудно може да установиш кои от непознатите хора са тролове и кои изразяват личното си мнение. Винаги има шанс заподозреният да се окаже истински човек.

Какви обаче са основните признаци, по които можем да ги разпознаем? Гледайте във видеото.

„Ливърпул“ и „Челси“ завършиха наравно 1:1 в голямото дерби от междинния 23-и кръг в английската Висша лига.

На „Анфийлд“ гостите от Лондон имаха леко предимство в началните минути на срещата, съобщава BTV.

Именно те откриха резултата в 24′, когато централният защитник Давид Луис изпълни прекрасен пряк свободен удар от 25 м. Топката се отби от гредата и влетя в мрежата на стража Лорис Кариус, който тотално проспа ситуацията.

„Челси“ запази крахкия си аванс до почивката, въпреки че „Ливърпул“ атакуваше масирано.

През втората част мърсисайдци изравниха още в 58′ с попадение на Вайналдум. Холандският национал се разписа с глава от близо, възползвайки се от разсеяността на „синята“ отбрана.

Последва пропуск на Роберто Фирмино, който за втори път не успя да се разпише от чиста позиция.

Преди това, в 48′, бразилецът завърши една многоходова акция на „червените“ с изстрел в трибуните от 10 м, а беше останал сам срещу вратаря Куртоа.

В 76′ главният съдия Марк Клатънбърг отсъди дузпа в полза на „Челси“ за нарушение на Жоел Матип сррещу Диего Коста. Последният се нагърби с изпълнението ѝ в отсъствието на обичайния заподозрян Еден Азар, който бе заменен малко по-рано. Миньоле обаче спаси удара на Коста.

След тазвечершното равенство „Челси“ остава на върха с актив от 56 точки, а „Ливърпул“ е четвърти с 46.

От 1 февруари всички трябва да шофират с винетните стикери за 2017 година. Цената на стикерите за леки автомобили, е същата като през 2016-та година – 97 лева за годишна, 30 лева за месечна и 15 лева – за седмична винетка. Всички товарни автомобили над 3,5 тона, независимо от екологичността на двигателя си и категорията, плащат дневна винетка от 21 лева. Годишните варират от 808 до 1743 лева. Месечните от 80 до 174 лева, а седмичните – от 40 до 87 лева.

От Агенция „Пътна инфраструктура“ напомнят, че при закупуването на стикера, шофьорите трябва да изискват касова бележка с вписан регистрационен номер на превозното средство, която трябва да се пази. Припомня се, че годишните винетки за тази година, ще са валидни до 31 януари 2018 г., съобщи БНР.

След тази дата, стикерите ще важат от дата до дата, а не както до сега, до края на месец януари, следващата година. Според новите промени в Закона за движение по пътищата, всеки, който пътува без винетка, вече ще заплаща компенсаторна такса, която ще дава право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа. Размерът на таксата, ще бъде определен от Министерски съвет, в зависимост от вида на пътното превозно средство. /БГНЕС

Възможно ли е минималната работна заплата у нас да стане 600 лева и доколко реалистично е тя да се увеличи с 30%? Темата се повдигна от изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за въвеждане на минимален доход във всички европейски страни, съобщи БНТ.

Около 13 на 100 от заетите у нас работят официално за минималната заплата. Това са 360 000 души. Сред тях са и хората, работещи за чистотата във Враца. Радват се, че изобщо имат работа, макар да живеят с чист доход 300 лева на месец. Смятат, че трудът им струва поне двойно повече.

Поне 500 лева да ни е заплатата, друга сума няма какво да искаме друго.

Значи минималната работна заплата, справедливо, давам около 500-600 лева, аз съм сам, жената не работи, 600 лева ако получавам чисти ще ми стигнат, а с 300 лева за къде?

Мечтите на тези хора биха се сбъднали, ако страната ни изпълняваше препоръката на Международната организация на труда – според нея всяка минимална работна заплата трябва да е 60 на сто от средната за страната. У нас това би означавало минималният доход да нарасне до 600 лева. Тема, която обичайно изостря тона между бизнес и синдикати.

Ивелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал: „Нормалните равнища са около 40% – като съотношение минимална-средна работна заплата. За съжаление в България подобно съотношение от 42% има само в столицата, никъде другаде в страната, както ви казах на някои места става дума за съотношение за 80 и повече процента.

Пламен Димитров – президент на КНСБ: „Наистина за трите години, последните, минималната работна заплата се е увеличила със 120 лева и пак е 230 евро, което е най-ниската в целия ЕС, пред нас са и Македония и Сърбия“.

Синдикатите винаги са настоявали за по-висока минимална работна заплата, а работодателите за различен доход в различните професии. По думите на социалните партньори вдигането на минималния доход става без ясен механизъм и най-ощетени са секторите хотелиерство, търговия и охранителна дейност“.

Пламен Димитров – президент на КНСБ: „Стига сме говорили ангро, ние 50-60 лева, бизнесът-20, много или малко, в крайна сметка да седнем с механизма и той да определи колко.

Владислав Горанов – бивш министър на финансите: „Предизвикателство пред социалния диалог е да се измисли механизъм как тя да бъде определяна на база обективни икономически показатели, а не на база административни решения на Министерския съвет“.

Работата на експертната група, която трябва да създаде новия механизъм за работната заплата, продължава вече няколко години – а механизъм все още няма.

Днес е Трифоновден! Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие.

Имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка и производните им имена.

Свети Трифон е защитник на лозари, кръчмари и градинари. Така в нашия обичай се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-бурните и жизнерадостни народни празници.

По стара българска традиция притчата за Трифон Зарезан е изпълнена с благодушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.

На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино.

Всеки стопанин отрязвал от своето лозе няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си. Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото.

Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи, а после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.

Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“.

След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къща или на мегдана и продължавали празника до първи петли.

Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3 февруари са известни като Трифонци.

На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“

Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.

В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден . И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.

На много места Трифон Зарезан все още се празнува по стария църковно православен стил, на 14 февруари, който в годините на социализма беше обявен за Ден на лозаря.

Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифон Зарезан , че по-голяма част от обредността на празника се е запазила и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.