Днес е Трифоновден! Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие.
Имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка и производните им имена.
Свети Трифон е защитник на лозари, кръчмари и градинари. Така в нашия обичай се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-бурните и жизнерадостни народни празници.
По стара българска традиция притчата за Трифон Зарезан е изпълнена с благодушен присмех. Ето какво гласи тя:
Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:
– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.
Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:
– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.
На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.
На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.
Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино.
Всеки стопанин отрязвал от своето лозе няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си. Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото.
Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи, а после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.
Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“.
След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къща или на мегдана и продължавали празника до първи петли.
Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3 февруари са известни като Трифонци.
На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“
Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден . И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.
На много места Трифон Зарезан все още се празнува по стария църковно православен стил, на 14 февруари, който в годините на социализма беше обявен за Ден на лозаря.
Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифон Зарезан , че по-голяма част от обредността на празника се е запазила и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.
