На територията на София се въвеждат нови противоепидемични мерки заради коронавируса. Заповедта на РЗИ в София влиза в сила от 4 август и е с продължителност 30 дни. Носенето на маски става задължително в търговски обекти, железопътни гари, автогари, летище София и административни учреждения. Въведени са и други допълнителни мерки

– Носенето на предпазна маска вече става задължително и в търговски обекти, железопътни гари, автогари, летище София, административни учреждения;

– Всички лица, които не са от едно семейство/домакинство, когато се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора, да спазват физическа дистанция от 1,5 м.;

– Всички работодатели и органи по назначаване трябва да организират провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения;

– Провеждане на засилен сутрешен филтър в детски заведения за недопускане на деца склинични симптоми за COVID-19, както и за други остри заразни болести;

– Ограничаване на свижданията в лечебни заведения за болнична помощ и в хосписите. Допускат се само свиждания при пациенти с престой над 5 дни;

В заповедта на РЗИ има изключения. Маските не са задължителни за деца до 6 г. възраст, за персонала и клиентите в заведенията за хранене и развлечения, за спортуващите на закрито.

На тези избори отиваме като на референдум – за това дали искаме ли България да бъде свободна и независима или да бъде долнопробна колония на САЩ”, заяви Костадин Костадинов. „Служебното правителство не може да вземе решение да върне руския газ“, подчерта лидерът на „Възраждане“

Служебното правителство не може да вземе решение да върне руския газ. Това заяви в ефира на Нова лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов.

„За подобно нещо трябва да има една оперативна политическа самостоятелност, каквато служебният кабинет няма. Не че не е възможно да го направи. Но за съжаление, кабинетите, които са назначавани преди – показват, че нямат такава свобода на действие. За подобни действия служебният кабинет трябва да има своя собствена независима външна политика, каквато няма, защото и България като цяло не е независима държава. Ако искаме нормализиране на отношенията, както с Русия, така и възстановяване на газовите доставки – трябва да очакваме един нов състав на бъдещо правителство, който да провежда подобна политика след парламентарните избори”, подчерта той.

„На тези избори отиваме като на референдум за това искаме ли България да бъде управлява така, както през последните 33 години, и да бъде свободна и независима държава. На тези избори отиваме като на референдум – за това дали искаме ли България да бъде свободна и независима или да бъде долнопробна колония на САЩ”, допълни Костадинов.

„Единствената роля, която има служебният кабинет, е да проведе спокойно идващите предстоящи избори и да се справи с най-големия тумор, който българската демокрация има – купуването и продаването на гласове. Това е нещо, което предишните служебните кабинети на Радев успяха да направят. Това са двете основни неща, които трябва да искаме от служебния кабинет и не можем да имаме никакви други очаквания. Това все пак е едно преходно правителство”, посочи той.

Той коментира и въпроса дали служебният кабинет трябва да поднови отношенията си с „Газпром” и ако стане така – дали ще ги подкрепи. „Тук не става въпрос дали аз или някой друг ще ги подкрепи. Тук става въпрос за това, че идва зима, в която – ако нямаме сигурни доставки на газ – ни очаква много сериозна икономическа криза. От тази гледна точка – това е задача, която трябва да бъде решена – колкото по-рано, толкова по-добре. Ако те намерят в себе си достатъчно мъжество и воля да направят подобно нещо – няма нормален човек, който да не ги подкрепи”.

По публикацията работи: Станислава Гавазова

Ранени и жертви след стрелба в Капитолия. Подробностите по случая се изясняват

Петима души бяха ранени, а друг загина при стрелба в североизточната част на Вашингтон в понеделник, в близост до Капитолия. Това съобщава вестник „Вашингтон пост“, като се позовава на говорител на пожарната служба.

Стрелбата е започнала около 20:30 ч. в понеделник близо до Капитолия.

Свидетели са чули поне 15 изстрела. Все още не са ясни мотивите за стрелбата. Според властите, изстрелите са станали сред голяма група от хора.

По публикацията работи: Силвана Димитрова

Това заяви Христо Проданов от БСП. По думите му се разбира, че за него би било жалко, ако президентът има замисъл при избора на служебни министри

Изключително жалко би било, ако Румен Радев е имал замисъл при избирането на министрите в служебния кабинет. Такова мнение изрази в ефира на Нова Христо Проданов от БСП.

„БСП не се притеснява от натриване на носа. Нямаме повод да се притесняваме от това, което сме направили в министерствата, в които сме били. Не знаехме, че Крум Зарков и Весела Лечева ще станат част от служебния кабинет”, допълни Проданов. Според него най-важно е членовете да са професионалисти.

„Практически служебният кабинет работи без парламент. Неговата задача е да проведе честни избори. В политическата надпревара всеки води своята битка. Целта е да убедим, колкото може повече граждани, че БСП е полезна за управлението на България. Това, че президентът може да заема една или друга позиция, не смятам, че е правилно. Работата му е друга. На предишните избори той подкрепи ПП, а после се отрече от партията”, каза още депутатът.

И категорично заяви, че позицията на БСП е постоянна. От партията настояват за нормализиране на отношенията с Русия и мирно решаване на конфликта в Украйна.

Проданов отправи критика към две партии.

„„Възраждане” и ГЕРБ е едно и също. Това се доказа в парламента. „Възраждане” беше в коалицията с ГЕРБ и ДПС. Те им даваха наставления как да гласуват.

По публикацията работи: Станислава Гавазова

Вижте биографиите на членовете на Министерския съвет, назначен от президента Румен Радев

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет, който ще управлява страната в следващите два месеца – до провеждането на предсрочните избори на 2 октомври.

Гълъб Донев, служебен премиер

Той е роден през 1967 г. в София. Завършва 35-а Руска езикова гимназия в София. Придобива магистърска степен по „Финанси“ в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“, предаде Нова. Специализира „Бизнес и мениджмънт“ в УНСС.

От 2005 до 2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. През 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.

От 2001 до 2007 г. Гълъб Донев е директор на дирекция “Условия на труд и управление при кризи” в Министерството на труда и социалната политика.

От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а през 2009 г. става зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Сред длъжностите, които заема след това, са зам.-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.

Заема поста служебен министър на труда и социалната политика в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 г. От май до декември 2021 г. Гълъб Донев е заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Назначен е за секретар по социални политики и здравеопазване на президента на Република България с указ № 120 от 9 май 2017г. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване с указ № 19 от 22 януари 2022 г. Преназначен е на длъжността секретар по демография и социални политики с указ № 97 от 30 март 2022 г.

Лазар Лазаров, вицепремиер по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика

Той е роден на 18 март 1970 г. в София. Завършил е УНСС, специалност „Макроикономика“ през 1996г. Магистър по икономика. Завършил е и курс по „Мониторинг и оценка на социални програми и проекти по методологията на Международната организация на труда“.

От 1995 г. последователно е заемал консултантски, експертни и управленски позиции в Националната служба по заетостта (понастоящем Агенция по заетостта), Българската стопанска камара, Икономическия и социален съвет, Народното събрание, Министерството на труда и социалната политика и Фонд „Условия на труд“.

Бил е съветник на министъра на труда и социалната политика от август 2005 до ноември 2007 г., а от ноември 2007 г. до юли 2009 г. Лазар Лазаров е заместник-министър на труда и социалната политика. От август 2009 г. до юни 2013 г. е бил главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание. В периодите юни 2013 – август 2014 г., ноември 2014 г. – май 2016 г., февруари 2017 г.- май 2017 г., както и от края на септември 2017 г. досега Лазар Лазаров е заместник-министър на труда и социалната политика.

Председателствал е редица тристранни органи за социален диалог в областта на пазара на труда, трудовата миграция и трудовата мобилност, политиките за хората с увреждания, равните възможности на мъжете и жените и др.

Христо Алексиев, вицепремиер по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията

Той е магистър по „Международни икономически отношения“ от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Притежава редица допълнителни квалификации и сертификати в сферата на икономиката, управлението и дигитализацията от Импириъл Колидж Лондон, Бизнес училището на Оксфордския университет и други международни образователни институции.

През годините е заемал позиции като икономически експерт и консултант по проекта за изграждане на Интермодален контейнерен терминал в Пловдив, член на съвета на директорите на Зона за обществен достъп в „Пристанище Бургас“, председател на съвета на директорите на „Пристанище Бургас“ ЕАД и председател на управителния съвет и заместник генерален директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура“.

Бил е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 година. От септември до декември 2021 година отново е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от държавния глава.

От март 2022 г. заема длъжността секретар по икономика на президента.

Иван Демерджиев, вицепремиер по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи

Той е адвокат с над 20 години опит. Роден е през 1975 г. в Пловдив. През 2001 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От февруари 2007 г. е съдружник и управител на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“. От юни 2016 г. е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив, като от юли 2016 г. до февруари 2019 г. е негов секретар. През февруари 2019 г. става председател на Адвокатска колегия – Пловдив. Напуска поста, след като през май 2021 година е назначен за заместник-министър на правосъдието в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.

През октомври същата година с указ на президента Румен Радев е назначен за служебен министър на правосъдието.

След края на мандата се връща към адвокатската си практика. Като адвокат е известен със силните си обществени позиции. Взима активно участие при обсъждането на важните теми в сферата на правосъдието.

Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства

Той е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по Икономика и бизнес и магистратура по Икономическа политика в University College London.

Вицепремиер по управление на европейските средства от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите Парична и Фискална политика. Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015, 2019). През 2019г. печели стипендия „Фулбрай“ и посещава икономическия факултет на Harvard University, където работи върху дисертацията си в сферата на паричната политика.

Росица Велкова-Желева, служебен министър на финансите

Тя е родена през 1972 г. в София. Придобива магистърска степен по финанси в Университета за национално и световно стопанство.

През 1993 г. започва работа в Министерството на финансите (МФ) и притежава професионален опит в МФ от 28 години. От 2001 г. до 2017 е началник на отдел „Устойчиво икономическо развитие” в дирекция „Държавни разходи“ със сфера на дейност бюджетно финансиране на първостепенни разпоредители с бюджет. В периода 2000-2001 г. е заместник-председател на съществуващата по това време „Държавна агенция за осигурителен надзор“.

През 2008-2009 г. представлява Република България в групата на финансовите експерти и във Финансовата комисия, които обсъждат бюджетните, финансовите и административните въпроси на ЮНЕСКО.

В периода ноември 2017 – април 2021 г. е заместник-министър на финансите, от април 2021 г. до декември 2021 г. е изпълнявала длъжността директор на дирекция „Държавни разходи“ в МФ и от декември 2021 г. до момента е заместник-министър на финансите.

Димитър Стоянов, служебен министър на отбраната

Той е роден на 28 октомври 1968 г. в Свиленград.

През 1986 г. завършва Математическа гимназия в Хасково. В периода 1986-1991 г. продължава образованието си във Висшето военновъздушно училище – Долна Митрополия. През 2001 г. завършва Командно-щабната академия на Военната академия „Г. С. Раковски”. Възпитаник е и на Военновъздушния колеж „Максуел”, САЩ.

Димитър Стоянов започва военната си кариера като техник в изтребителен авиационен полк в Узунджово. Преминал е през редица командно-инженерни длъжности, последната от които е заместник-командир по авиационна техника и въоръжение в Трета изтребителна авиобаза „Граф Игнатиево“. От 2009 г. е началник на щаб в авиобазата. През периода 2013 – 2016 г. заема различни длъжности в Командването на Военновъздушните сили на Република България, последната от които е началник на щаба на ВВС.

С указ №44 от 23 януари 2017 г. е назначен за главен секретар на президента Румен Радев. Във втория мандат на президента Радев е назначен за главен секретар с указ №10 от 22 януари 2022 г.

Д-р Асен Меджидиев, служебен министър на здравеопазването

Той е роден през 1968 г. Завършва медицина към Висшия медицински институт в София през 1994 г. В началото на професионалното си развитие работи като лекар-ординатор в Отделение по белодробни болести на Пета градска клинична болница. В периода 1995 г. -2011 г. е УНГ специалист и бронхоскопист към Клиника по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“. През 2010 г. завършва и висше образование по Здравен мениджмънт към Медицинския университет в София.

От 2012 г. е част от екипа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Създава и ръководи първото отделение по УНГ болести в лечебното заведение и инициира Националната програма „Детско здраве „Пирогов“ за провеждане на високоспециализирани профилактични прегледи в страната.

Д-р Меджидиев има редица публикации на тема УНГ и бронхология в български и международни издания. Взима участие във форуми и конгреси в страната и чужбина. Има проведени специализации в Германия, Хърватия и Швейцария. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), като от 2018 г. е председател на УС на Столичната лекарска колегия към БЛС.

Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

Той е роден на 14 септември 1963г. в София. Завършва образователна степен магистър по „Архитектура“ през 1990 във ВИАС София.

Арх. Шишков е работил като проектант в „Интерпроект“ и „Софпроект“. В периода 1992г.-2000г. е заемал длъжността на главен архитект на Община Драгоман, от 2002г. до 2008г. – главен архитект на Район „Банкя“ в Столичната община (СО), а от 2008г. до 2021г. е бил главен архитект на Район „Триадица“ – СО.

От 1996г. до 2006г. e член на Общински експертен съвет по устройство на територията.

От 2007г. до 2015г. е експерт в Комисия по устройство на територията и жилищна политика към СОС.

По време на двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев през 2021 година, е съветник и заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Към днешна дата работи като архитект.

Проф. д-р Сашо Пенов, служебен министър на образованието и науката

Той е магистър по право от Юридически факултет (ЮФ) на Софийски университет “ Св. Климент Охридски“ (1986). Преподавател в Юридическия факултет от 1987 г. (асистент), 2000 г. (доцент), 2012 г. ( професор) по дисциплините финансово право, данъчно право, международно данъчно право в ЮФ. Доктор по право (1996 г.).

Специализирал е в университета в Хамбург, Германия (с Вайтзекерова стипендия и защитена магистърска степен по право в същия университет 1991-1992), в Международния център за подготовка на кадри при ОИСР – Виена, Австрия (1993); в университета в Атина, Гърция (1995); в университета в Саарбрюкен, Германия (2001, 2004); в САЩ (2002).

Ръководител на Катедрата по административноправни науки (2010-2018 г.), декан на ЮФ (2011-2018). Работил е като експерт в Главно управление на данъчната администрация (1989-1990) и ръководител на отдел „Данъчни спогодби“ (1992-1994 г.). Бил е член на Консултативния съвет по законодателството при ХХХІХ (2001-2005) и ХL (2005-2009) Народно събрание. Член на Правния съвет при Президента на Република България и председател на Комисията за опрощаване на несъбираеми държавни вземания в периода от 2002 г. до 2011 г.

Адвокат в Софийска адвокатска колегия от 1994 г.

Николай Милков, служебен министър на външните работи

Той е роден на 10 декември 1957 г. в София.

Завършил е Френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Департамента по Международни отношения на УНСС.

Професионалното си развитие започва в научната сфера, а през 1991 г. му е присъдена научната степен доктор за дисертация в сферата на международните отношения и най-новата история.

В държавната администрация започва работа през 1992 г., като първоначално заема различни длъжности на цивилен служител в Министерството на отбраната. След това преминава на работа в Министерството на външните работи, но през 2010 г. след конкурс се завръща в Министерството на отбраната като постоянен секретар.

В МВнР е на работа от 1997 г. В дипломатическата служба е заемал различни длъжности, сред които директор на Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“, заместник-министър на външните работи с ресори на отговорност европейски страни, включително ЮИЕ, и въпроси на сигурността. В това си качество е член на Комисията за експортен контрол и секретар на Междуведомствения комитет за членството на Република България в НАТО. Бил е посланик на България в Румъния и Канада, генерален консул в Ню Йорк. Понастоящем е извънреден и пълномощен посланик във Френската република и Княжество Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Крум Зарков, служебен министър на правосъдието

Той е роден през 1982 г. в София.

Завършва 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. През 2007 г. се дипломира като магистър в Университета Париж 1 „Пантеон – Сорбона“ в специалност „Международно право и право на международните организации“. В същата година получава диплома за завършен курс от Института по политически науки – Париж, Фрнация.

От 2007 г. до 2010 г. се занимава с изследователска и научна дейност в Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право на Университета Париж 1 „Пантеон – Сорбона“. През 2010 г. постъпва на работа като инспектор – юрист в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

В 41-ото и 42-ото Народно събрание работи като главен експертен сътрудник към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В периода 2014 – 2016 г. е експертен сътрудник към депутата от Европейския парламент Георги Пирински (Групата на социалистите и демократите).

Народен представител и член на Комисията по правните въпроси в 44-ото, 45-ото, 46-oто и 47-ото Народно събрание.

Велислав Минеков, служебен министър на културата

Той е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.

Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.

Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.

Министър на културата от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Д-р инж. Росица Карамфилова, служебен министър на околната среда и водите

Тя е експерт с дългогодишен опит в областта на управление на околната среда. Повече от 17 години работи в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), последователно заемайки експертни и ръководни длъжности – от младши експерт до изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).

Магистър-инженер е по „Екология и опазване на околната среда“ в Химико-технологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София. Защитава успешно докторска степен на тема „Изследване възможността за получаване на биогаз чрез анаеробно разграждане на някои нетрадиционни отпадъчни биопродукти“ в ХТМУ, където е работила и като хоноруван преподавател.

През 2005 г. започва трудовия си стаж в ИАОС към МОСВ и в продължение на 11 години заема различни експертни длъжности в сферата на управление и мониторинг на отпадъците, екологични индикатори, контрол на качеството при инвентаризация на парниковите газове и национален координатор (NFP) към Европейската агенция по околна среда. От 2016 г. заема ръководни позиции към звената за стратегическо планиране и международни програми и проекти в МОСВ.

Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда от април 2021 г. Член на Борда на директорите на Европейската агенция по околна среда. Притежава и опит от участие в редица национални и международни проекти в сферата на околната среда.

Явор Гечев, служебен министър на земеделието

Той е роден на 10 юни 1978 г. в Пловдив. По образование е инженер-агроном.

През 2001 г. завършва Аграрен университет Пловдив. Магистър е по “Растителна защита”. Има няколко специализации – професионални квалификации по “Управленски умения”, “Политически мениджмънт”, “Публични политики” и “Политически мениджмънт” в Нов български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.

Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. След това започва да трупа сериозен професионален опит в Държавен фонд „Земеделие“, започва като експерт и стига до поста ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив.

От 2013 г. е депутат в 42-ото Народно събрание. През същата година е назначен за заместник-министър на земеделието и храните.

Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Избран е на този пост на 28 юни 2016 г. и го заема до май 2021 г., когато е поканен и впоследствие заема отново поста на заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Никола Стоянов, служебен министър на икономиката и индустрията

Той е роден през 1976 г. в София. Завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дипломиран е в магистърските програми „Европейско и международно търговско право“ и „Немско право за чужденци“ в Мюнхенския университет “Ludwig-Maximilian”. Притежава опит в развитието на стартиращи компании, подкрепа за малки и средни предприятия и инвестициите.

В частния сектор е основал, ръководил и подпомагал множество компании. В период от 8 години ръководи компания, която е ексклузивен партньор за Югоизточна Европа на експортни организации, Агенции за подпомагане на малки и средни предприятия и Агенции за инвестиции от Европа, Азия и САЩ. Участва като ръководител или експерт в над 1000 проекта, като стратегически партньор на чужди компании при навлизането им на пазари в Източна Европа, търсене на нови доставчици, преструктуриране и инвестиции.

В публичния сектор е заемал позициите съветник в Министерството на икономиката, както и изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Насърчаване на малките и средните предприятия“. През 2021 г. е назначен за председател на Съвета на директорите на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, като участва в ръководството на дружеството до средата на 2022 г.

Росен Христов, служебен министър на енергетиката

Той е магистър по международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ. Има многогодишен опит в енергетиката, заемайки високи отговорни позиции в международни компании. Международно признат специалист по придобивания и реструктуриране на предприятия, решаване на кризисни ситуации, стратегии и развитие.

Работил е за италианската енергийна компания „Енел“, отговаряйки за реструктурирането и интеграцията на придобитите мащабни енергийни дъщерни компании в Гърция, Франция и Русия. След това е регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка в нидерландската компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи „Дицман“ и ръководи придобиването на „Енергоремонт Холдинг“ в България, на която става по-късно председател на управителния съвет.

В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии. Говори свободно 4 езика и е член на МЕНСА.

Александър Пулев, служебен министър на иновациите и растежа

Той е роден на 5 февруари 1981 г. в Пловдив. Той е магистър по финанси на Оксфордския университет и бакалавър по информационни системи и финанси на Университета в Мейн, САЩ.

Професионалната му кариера преминава през „УниКредит“, където четири години е бил директор „Инвестиционно банкиране“; Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в която шест години е главен банкер; мениджър „Консултации по сделки“ в „Ърнст и Янг“.

Работил е в международни компании като „Ситигруп Глоубъл Маркетс“, „Браун Брадърс Хариман“ и „Дженеръл Електрик“.

Александър Пулев има дългогодишен опит в проектното финансиране и в структурирането на транзакции, вариращи от дялово инвестиране до синдикиране на хибриден и старши дълг. Управлявал е портфолио от стартиращи компании на „Булбанк“ и е бил координатор на програмата за рисков капитал на ЕБВР за Балканите.

Заместник-министър на транспорта и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев за периода от септември до декември 2021 г.

Илин Димитров, служебен министър на туризма

Той е роден през 1983 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на немски език „Гео Милев“ в Добрич.

Притежава 3 бакалавърски степени от различни университети и колежи (по управление на хотели и ресторанти, стопанско управление, маркетинг и мениджмънт), магистратура („Стопанско управление“) и докторска степен в направление „Туризъм“.

Работи в сектора на туризма от 2000 година, като е преминал през различни длъжности. В периода 2020-2021 е председател на Варненска туристическа камара.

Преподавател от 11 години в Колеж по туризъм-Варна и директор на център „Кариери, Маркетинг и Предприемачество“ в ИУ-Варна. От 2008 до 2021 се занимава паралелно с предприемаческа дейност.

В 47-ото Народно събрание е председател на постоянната Комисия по туризъм.

Весела Лечева, служебен министър на младежта и спорта

Тя е родена на 20 май 1964 г. във Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със степен доктор на спортните науки.

Постиженията й в спортната стрелба я поставят сред най-значимите спортисти на България за всички времена – сребърни медали от Олимпийските игри в Сеул (1988 г.) и в Барселона (1992 г.), петкратен световен шампион, осемкратен европейски шампион, четирикратен носител на Световната купа, многократен световен рекордьор. През 2007 година в Мюнхен е избрана за стрелец на ХХ век. За постигнатите върхови европейски, световни и олимпийски резултати в спортната стрелба Весела Лечева е обявена за почетен гражданин на Велико Търново.

Народен представител е в 39-ото, 40-ото, 44-ото и 45-ото Народно събрание. В периода 2005-2009 година е председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Под нейното ръководство институцията става двигател на множество програми, насочени към достъп до спорт на децата в училище, както и за подкрепа и развитие на млади спортни таланти.

Георги Тодоров, служебен министър на електронното управление

Той е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Столична община и частния бизнес.

През годините е бил министър и заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в четири правителства, председател на Управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“ ЕАД и пр.

Георги Тодоров притежава дългогодишен експертен и управленски опит, отговарял е както за сектор „Информационни технологии и съобщения“, така и за сектор „Транспорт“, както и за процеса по цифровизация.

По публикацията работи: Станислава Гавазова

Новите министри ще положат клетва. Служебните министри и премиер поемат управлението. За служебен премиер е избран Гълъб Донев

47-ото Народно събрание остава в историята. Указът на Държавния глава разпуска парламента от днес. Със същия документ президентът насрочи извънредни избори за 2 октомври.

С друг свой указ Румен Радев назначи служебно правителство, което от днес застава начело на държавата.

За служебен премиер е избран Гълъб Донев, който заемаше поста служебен социален министър в предишното правителство на Радев.

Официалната церемония е в Гербовата зала в Президентството от 12.00 часа, предаде Нова. Очаква се Държавният глава да представи задачите и приоритетите на служебната власт през следващите два месеца.

След официалната церемония в Президентството новият премиер Гълъб Донев ще се срещне с доскорошния министър-председател Кирил Петков в сградата на Министерския съвет. Там символично ще бъде предадена властта.

В Министерски съвет ще се срещнат и всички нови и стари министри. Оттам те се отправят към ресорните ведомства, за да изпълнят церемониите по отдаване на поста. Очаква се новите министри да съобщят приоритетите си. Така на практика се поставя началото на двумесечното служебно управление.

По публикацията работи: Станислава Гавазова

Във Варна заразените с COVID-19 са 142. Това показват данните на Единния информационен портал

2610 нови случая на COVID-19 бяха регистрирани за последните 24 часа. Това показват данните, публикувани в Единния информационен портал. Те са били открити с 10 204 теста, което означава, че положителните тестове са 25,58% от направените.

Починалите с COVID-19 за последното денонощие са 24. С това жертвите от началото на пандемията достигнаха 37 404, а общият брой на потвърдените случаи – 1 209 777. От тях бяха излекувани 1 147 216, включително 1610 за последното денонощие.

25 157 от случаите остават активни. От тях са хоспитализирани точно 1000, 59 са в интензивно отделение. Броят на новопостъпилите в болница за последния ден е 275.

Общо в страната са поставени 4 475 822 дози ваксина срещу COVID-19, включително 1 594 за последното денонощие. Със завършен цикъл на ваксинация са 2 064 814 души, от тях 826 013 са получили бустерна доза, а 39 640 – и втори бустер.

Новината потвърди американския президент Джо Байдън. Той е бил убит при удар с американски дрон в Афганистан

Лидерът на терористичната мрежа „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири е бил убит в Афганистан при американски удар с дрон. Новината потвърди и президентът Джо Байдън, предаде Нова. Това е най-големият удар срещу „Ал Кайда“ от убийството на основателя ѝ Осама бин Ладен през 2011 година. Операцията е проведена от ЦРУ в неделя, в афганистанската столица Кабул.

Зауахири се е намирал на балкона на убежище, когато дрон е изстрелял две ракети по него. На мястото са били и други членове на семейството, но те са невредими и само лидерът е бил убит. Говорител на управляващите талибани потвърди, че в Афганистан е бил нанесен удар с дронове и го осъди, наричайки случилото се нарушение на „международните принципи“.

„Скъпи сънародници американци, по мое указание Съединените щати успешно извършиха въздушен удар в Кабул, при който беше убит емирът на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири. Правосъдието е раздадено и този терористичен лидер вече го няма. Колкото и време да отнеме, независимо къде се криете, ако сте заплаха за нашия народ, Съединените щати ще ви намерят и ще ви заловят. Преди една седмица, след като ме уведомиха, че условията са оптимални, дадох окончателно одобрение. И мисията беше успешна. Никой от членовете на семейството му не е пострадал и няма цивилни жертви“, заяви американският президент Джо Байдън.

По публикацията работи: Станислава Гавазова

Над цялата страна днес с очаква предимно слънчево. Максималните температури ще достигат 33°

Днес ще бъде слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста облачност, но ще е почти без валежи. Ще духа слаб, в източните райони умерен север-североизточен вятър. Максималните температури ще са между 28° и 33°, в София – около 28°.

Над планините също ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, не са изключени краткотрайни валежи. Ще духа умерен вятър от север-североизток, по най-високите части – все още от северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 22°, на 2000 метра – около 15°.

Над Черноморието преди обяд ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста облачност и по северното крайбрежие не са изключени изолирани краткотрайни валежи. Вятърът ще е умерен, от север-североизток. Максималните температури ще бъдат 27°-29°. Температурата на морската вода е 26°-27°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Всички хора, пристрастени към сладкото,. да наострят уши. Оказва се, че все повече храни и напитки са пълни със захар. Както знаем тя е известна като „бялата отрова“

Хората имат еволюционно заложено предпочитание към сладкото. Сладките храни, като плодовете и меда, са били важен източник на енергия за нашите предци, предават БГНЕС.

В съвременния свят обаче подсладените храни са лесно достъпни, много евтини и се рекламират широко. Сега консумираме твърде много захар в храните и напитките – такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.

Консумацията на твърде много добавена захар е лоша новина за здравето ни. Тя е свързана със затлъстяването, диабета тип 2 и кариесите. Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да използват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, така и такива, които идват от естествени източници, като стевия.

Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и напитки е нараснало много през последното десетилетие. Това е особено вярно в страните със средни доходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския регион, включително Австралия. Използвайки данни за пазарните продажби от цял свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и напитки от 2007 до 2019 г. Установено е, че обемът на нехранителни подсладители в напитките на човек сега е с 36% по-висок в световен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 процента повече.

Нехранителните подсладители най-често се добавят към сладкарските изделия. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни по отношение на тези подсладители. Разширяването на употребата на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие означава, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.

Анализът показва, че количеството добавена захар, използвана за подслаждане на напитки, се е увеличило в световен мащаб. Това обаче до голяма степен се обяснява с 50-процентно увеличение в страните със средни доходи, като Китай и Индия. В страните с високи доходи, като Австралия и САЩ, употребата е намаляла.

Препоръчително е мъжете да консумират по-малко от девет чаени лъжички захар на ден, а жените – по-малко от шест. Въпреки това, тъй като захарта се добавя към много храни и напитки, повече от половината австралийци надвишават препоръките, като консумират средно по 14 чаени лъжички на ден.

Преминаването от използване на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни напитки и бутилираната вода. Световната здравна организация разработва насоки за използването на подсладители без захар.

Съществува разлика в употребата на добавена захар и подсладители между по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и напитки в страните с високи доходи се е наситил. За да продължат да растат, големите корпорации за храни и напитки разширяват дейността си в страните със средни доходи.

Констатациите на учените показват двоен стандарт при подслаждането на хранителните продукти, като производителите предлагат по-малко сладки, „по-здравословни“ продукти в по-богатите страни. За да намалят вредите за здравето от високия прием на добавена захар, много правителства предприеха действия за ограничаване на употребата и консумацията ѝ. Но тези действия могат да насърчат производителите да заменят частично или изцяло захарта с нехранителни подсладители, за да избегнат санкции или да задоволят променящите се предпочитания на населението.

Учените установили, че в регионите с по-голям брой политически действия за намаляване на приема на захар, значително се е увеличил броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките. Въпреки че вредите от консумацията на твърде много, добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие рискове.

И тъй като са сладки, приемът на нехранителни подсладители влияе на вкуса ни и ни насърчава да искаме повече сладка храна. Това е особено тревожно за децата, които все още развиват своите вкусови предпочитания през целия си живот. Нехранителните подсладители се срещат само в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено произведени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са създадени, за да бъдат „свръхвкусни“. Консумацията на повече ултрапреработени храни е свързана с повече сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и смърт.

Те са вредни и за околната среда, тъй като използват значителни ресурси като енергия, вода, опаковъчни материали и пластмасови отпадъци. Храните, които съдържат подсладители, могат да получат „ореол на здраве“, ако не съдържат захар, което заблуждава обществеността и потенциално измества хранителните, пълноценни храни в диетата.

Когато се изготвя политика за подобряване на храненето в общественото здраве, е важно да се вземат предвид непредвидените последици. Вместо да се съсредоточаваме върху конкретни хранителни вещества, има смисъл да се застъпваме за политика, която отчита по-широките аспекти на храните, включително културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да насърчава хранителните, минимално преработени храни.

Трябва да следим отблизо нарастващата сладост на храните и напитките и все по-широката употреба на добавени захари и нехранителни подсладители. Това вероятно ще определи бъдещите ни вкусови предпочитания, избора на храни и здравето на хората и планетата.

По публикацията работи: Силвана Димитрова