Всички хора, пристрастени към сладкото,. да наострят уши. Оказва се, че все повече храни и напитки са пълни със захар. Както знаем тя е известна като „бялата отрова“
Хората имат еволюционно заложено предпочитание към сладкото. Сладките храни, като плодовете и меда, са били важен източник на енергия за нашите предци, предават БГНЕС.
В съвременния свят обаче подсладените храни са лесно достъпни, много евтини и се рекламират широко. Сега консумираме твърде много захар в храните и напитките – такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.
Консумацията на твърде много добавена захар е лоша новина за здравето ни. Тя е свързана със затлъстяването, диабета тип 2 и кариесите. Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да използват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, така и такива, които идват от естествени източници, като стевия.
Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и напитки е нараснало много през последното десетилетие. Това е особено вярно в страните със средни доходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския регион, включително Австралия. Използвайки данни за пазарните продажби от цял свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и напитки от 2007 до 2019 г. Установено е, че обемът на нехранителни подсладители в напитките на човек сега е с 36% по-висок в световен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 процента повече.
Нехранителните подсладители най-често се добавят към сладкарските изделия. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни по отношение на тези подсладители. Разширяването на употребата на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие означава, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.
Анализът показва, че количеството добавена захар, използвана за подслаждане на напитки, се е увеличило в световен мащаб. Това обаче до голяма степен се обяснява с 50-процентно увеличение в страните със средни доходи, като Китай и Индия. В страните с високи доходи, като Австралия и САЩ, употребата е намаляла.
Препоръчително е мъжете да консумират по-малко от девет чаени лъжички захар на ден, а жените – по-малко от шест. Въпреки това, тъй като захарта се добавя към много храни и напитки, повече от половината австралийци надвишават препоръките, като консумират средно по 14 чаени лъжички на ден.
Преминаването от използване на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни напитки и бутилираната вода. Световната здравна организация разработва насоки за използването на подсладители без захар.
Съществува разлика в употребата на добавена захар и подсладители между по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и напитки в страните с високи доходи се е наситил. За да продължат да растат, големите корпорации за храни и напитки разширяват дейността си в страните със средни доходи.
Констатациите на учените показват двоен стандарт при подслаждането на хранителните продукти, като производителите предлагат по-малко сладки, „по-здравословни“ продукти в по-богатите страни. За да намалят вредите за здравето от високия прием на добавена захар, много правителства предприеха действия за ограничаване на употребата и консумацията ѝ. Но тези действия могат да насърчат производителите да заменят частично или изцяло захарта с нехранителни подсладители, за да избегнат санкции или да задоволят променящите се предпочитания на населението.
Учените установили, че в регионите с по-голям брой политически действия за намаляване на приема на захар, значително се е увеличил броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките. Въпреки че вредите от консумацията на твърде много, добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие рискове.
И тъй като са сладки, приемът на нехранителни подсладители влияе на вкуса ни и ни насърчава да искаме повече сладка храна. Това е особено тревожно за децата, които все още развиват своите вкусови предпочитания през целия си живот. Нехранителните подсладители се срещат само в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено произведени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са създадени, за да бъдат „свръхвкусни“. Консумацията на повече ултрапреработени храни е свързана с повече сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и смърт.
Те са вредни и за околната среда, тъй като използват значителни ресурси като енергия, вода, опаковъчни материали и пластмасови отпадъци. Храните, които съдържат подсладители, могат да получат „ореол на здраве“, ако не съдържат захар, което заблуждава обществеността и потенциално измества хранителните, пълноценни храни в диетата.
Когато се изготвя политика за подобряване на храненето в общественото здраве, е важно да се вземат предвид непредвидените последици. Вместо да се съсредоточаваме върху конкретни хранителни вещества, има смисъл да се застъпваме за политика, която отчита по-широките аспекти на храните, включително културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да насърчава хранителните, минимално преработени храни.
Трябва да следим отблизо нарастващата сладост на храните и напитките и все по-широката употреба на добавени захари и нехранителни подсладители. Това вероятно ще определи бъдещите ни вкусови предпочитания, избора на храни и здравето на хората и планетата.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
