Преминах през първоначално, примитивно ниво на съзнанието, чувствах се сякаш заровен в земята. В един момент отгоре започна да се спуска същество от светлина, което отвори процеп в тъканта на онази груба реалност и усетих как преминавам през отвор като през портал към пленително красива, плодородна долина, изпълнена с буйна растителност, където водопади се вливаха в кристални вирове, пише „Блиц“.
Усещах се като петънце от съзнание върху крилото на пеперуда сред пърхащи рояци от милиони други пеперуди. Видях множество по-големи вселени, имащи форма на нещо като свръхсфера Издигах се, докато достигнах до едно ядро – безпределна мастиленочерна тъмнина, изпълнена и преливаща от неописуема любов. Осъзнах, че Вселената е по-голямо, по-добро и по-красиво място, отколкото някога бих могъл да мечтая. Бях неотделима част от цялото – както сме всички ние – и си дадох сметка, че тъгата и страхът, които бях изпитвал в миналото, са били резултат от това, че някак съм забравил този най-съществен факт“.
Това не са думи на писател фантаст, нито на духовен учител или запален по езотериката човек. А са думите на неврохирург от Харвард, който посвещава живота си на науката – Ибън Алегзандър, автор на книгите „Доказателството за рая“ и „Карта на рая“, пише rns.bg.
Вследствие на много рядък вид бактериален менингит Ибън изпада в дълбока кома за седем дни, през които има необясними изживявания, които описа като пътешествия през редица надфизически светове.
Години наред се опитва да ги разбере и осъзнае. Ибън Алегзандър завършва Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил през 1976 г. със специалност химия и се дипломира като лекар в Медицинския университет „Дюк“ през 1980-а. Изкарва стаж в Масачузетската многопрофилна болница, защитава аспирантура по цереброваскуларна неврохирургия в Нюкасъл-Ъпон-Тайн в Обединеното кралство. След което 15 години работи в Харвардския медицински университет като неврохирург. Оперира безброй пациенти с критични, животозастрашащи мозъчни увреждания. Посвещава се на науката, пише „Блиц“.
На 54-годишна възраст обаче е покосен от много рядък вид бактериален менингит и изпада в дълбока кома за седем дни. Лекарите са ужасени от показателите му, първоначалното му състояние е толкова тежко, че не му дават повече от 30% възможност да се възстанови.
След прилагането на силни антибиотици състоянието му не само не се подобрява, а мозъчните му функции рязко се влошават. Специалистите обявяват на роднините му, че вече шансовете за пълно възстановяване са по-малко от 10%. И тогава чудото се случва – Ибън идва в съзнание, и то със много ярки спомени от пътешествие, което е осъществил, докато е бил в кома.
Възстановяването му е бавно – с дни, седмици, месеци. Първоначално възвръща способността си да говори, но не разбира кой е, нито къде е. Бръщолеви странни неща – сякаш е друга личност, разказва за непознати реалности и странни светове.
Точно осем седмици му трябват да възстанови научните си знания, но всъщност никога не става предишният тип учен, какъвто е бил: „Бях друг човек, различен от преди. Нещата, които видях и изпитах, докато бях извън тялото си, не избледняха като сънища или халюцинации. Те останаха и колкото повече време минаваше, толкова по-ясно разбирах, че случилото се през онази седмица, прекарана извън физическото ми тяло, бе пренаписало всичко, което мислех, че знам за съществуването, живота и Вселената“.
Ибън описва преживяванията си като ултрареални: „Всичко бе прекалено реално, за да е реално“, казва на близките си. Първоначално те мислят, че това са халюцинации заради лекарствата и комата, но той не се отказва от твърденията си, а се посвещава на това да изследва какво представлява феноменът преживяване на границата на смъртта.
Среща се със стотици хора, имали подобни инциденти, изучава възможностите на мозъка да съхранява спомени и как се различават реалните от измислените, проучва вярванията за отвъдния живот на различни народи и религиозни течения. След месеци опити той сам си поставя диагноза: „Докато съм бил в кома, мозъкът ми не е работел неправилно, а изобщо не е работел. Сега знам, че вероятно това е причината за дълбочината и силата на преживяванията на границата на смъртта, които самият аз имах. Много от описаните близки до смъртта преживявания са възникнали, когато сърцето на човека е отказало за известно време. В тези случаи неокортексът временно е неактивен, но не е твърде увреден. В моя случай неокортексът е бил извън играта. Сблъсках се с реалността на съзнание, което съществуваше напълно свободно от ограниченията на физическия ми мозък“.
Днес ученият от Харвадския университет се е посветил на изпробването и разработването на нови технологии за улеснен достъп до други реалности. Работи за Фондацията за хирургия с фокусиран ултразвук и участва в проект, изследващ как термичните и механичните въздействия на ултразвука – трептене с честота над 20 хиляди херца, над горната граница на човешкия слух, могат да създават уникални медицински терапии.
Ибън Алегзандър е убеден, че чрез медитации, подпомагани от звук, всеки човек може да достигне до преживявания, наподобяващи тези на границата на смъртта, като по този начин може да намери много отговори за себе си.
