Candida auris е открита в голямо разнообразие от среди. Среща се, както в океаните, така и дори в ябълките.
На обширен плаж с палми, обграден от сапфиреносиньо море, изследователски екип търси убиец. Това се случва през 2021 г. и операцията се провежда в Corbyn Cove – впечатляваща ивица от бледозлатист пясък и теракотени плажни колиби на Андаманските острови, отдалечен архипелаг в североизточния Индийски океан.
Досега „заподозреният“ се е появявал в най-малко 33 страни на три континента, което е довело до стотици смъртни случаи. Но това изследване не било обикновен лов на хора. Първо, няма заповеди за обиск – само натривки. И второ, нападателят е гъба.
Candida auris е идентифицирана за първи път през 2009 г., когато 70-годишна жена се появи в болница в Токио, Япония, с оплакване в ухото. В рамките на няколко години се появяват още стотици случаи – и не след дълго дрождите вземат първите си жертви. Днес C. auris е заразил десетки хиляди хора, включително общо най-малко 7413 само в САЩ. По-рано този месец Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) обявиха, че се счита за „спешна“ заплаха, заради резистентност към антибиотиците.
Но въпреки нарастващата тревога, този нов патоген остава дълбоко мистериозен. Никой не знае откъде идва първоначално – или защо се разпространява толкова бързо.
Бързо завоюване
C. auris е „пъпкуваща мая“, микроскопична гъба с овална форма с дължина около 2,5-5 микрометра – приблизително колкото ширината на нишка от паяжина. Патогенът се е специализирал в заразяването на хора, които вече са уязвими, като пациенти с компрометирана имунна система или предшестващи заболявания. Той премина през болници по целия свят, задържа се в околната среда и подскача между пациенти.
Патогенът е особено труден за унищожаване – след като веднъж се е настанил върху постелки и други повърхности, той често може да издържи дори и на най-интензивното почистване. Установено е, че остава инфекциозен след изсъхване върху пластмаса за най-малко 28 дни.
„Още по-лошо е, че има щамове на Candida auris, които са почти нелечими, защото са резистентни към трите основни класа лекарства, които имаме за лечение на гъбични инфекции“, казва Нийл Гоу, професор по микробиология в Университета на Ексетър. „Така че има няколко наистина, наистина тревожни щама, които се разпространяват наоколо.“
В комбинация с тази способност да персистира за дълги периоди, C. auris има смъртност между 30 и 72% при заразени хора – значително по-висока от тази, свързана с други резистентни на антибиотици микроорганизми, която едно проучване оценява на 19%.
Неуловим произход
Но може би най-изненадващият аспект от историята на C. auris досега беше разкрит от екип от изследователи през 2017 г. Когато анализираха геномите на гъбите, открити в болници в Пакистан, Индия, Южна Африка, Венецуела и Япония, те откриха, че докато тези, взети в един и същ географски регион, са тясно свързани, има три напълно различни „щама“. Всеки континент имаше своя собствена уникална версия на патогена.
Това предполага, че C. auris е направил скок от околната среда към хората поне три пъти, в три отделни случая, всички през последните 14 години. Но защо? Възможно ли е да е имало промяна, която е направила хората по-податливи на гъбички, отколкото са били преди?
Най-близкият известен роднина на C. auris е C. haemulonii, който е открит в широк диапазон от среди, от червата на риба, която обитава западния Атлантически океан до кожата на делфини в моретата край бреговете на Португалия.
Подобно на своята братовчедка, се смята, че C. auris не е ограничена само до животински гостоприемници, което значително разширява възможностите за нейния див резервоар. Но има някои улики. Първо, C. auris е особено устойчива на сол, способна е да издържа на концентрации, много по-високи от тези, които биха понесли на повечето бактерии. И второ, той може да расте добре в топли условия, дори да процъфтява при 42C.
Въоръжен с тази информация и знанията за най-близкия й роднина, международен екип от учени решава да проучи няколко среди на Андаманските острови – мястото, където вярват, че гъбичната флора би била по-малко засегната от човешката дейност, отколкото другаде на планетата. Те взимат проби от скалисти брегове, пясъчни плажове, блата и мангрови гори около архипелага и ги анализират за доказателства за C. auris.
Те откриват доказателства за гъбата на две места – плажа Корбин Коув и близкото солено блато. Възможно ли е този нов патоген да се е появил от морето?
За съжаление, точно когато изглежда, че мистерията е разгадана, друг изследователски екип прави изненадващо откритие. C. auris също е намерена по повърхностите на ябълки в Индия – и щамовете по плодовете били изненадващо подобни на тези, открити в океана.
Човешка грешка
Истинският произход на C. auris остава пълна мистерия, но и двете открития подкрепят водещите теории за това защо патогенът може да е започнал да заразява хората едва толкова наскоро. Първият е изменението на климата.
Обикновено гъбичките не се справят добре с горещи условия. Те са много по-добри в заразяването на животни с по-ниска телесна температура, като насекоми и земноводни. Те могат напълно да превземат телата на първите, което води до състояние, подобно на зомбиране. Те също така са унищожили повече от 90 вида земноводни само за 50 години.
Смята се, че тази ахилесова пета е една от причините, поради които бозайниците и птиците са развили по-високи телесни температури, което ни дава голямо предимство в продължаващата битка с тези организми – някои експерти смятат, че тя е отчасти отговорна за появата на бозайниците след изчезването на динозаврите. Факторът е толкова мощен, че дори е възможно да излекувате жаби от смъртоносни гъбични инфекции, като просто ги нагреете (не опитвайте това у дома). Тази динамика обаче се променя със затоплянето на климата.
Ако изменението на климата е нагрявало околната среда като тропическите плажове, вероятно това е позволило на C. auris да понася меките условия в нашите тела.
Другата идея е, че C. auris дължи появата си на широкото използване на противогъбични средства. Днес тези лекарства и пестициди се прилагат широко за потискане на микробите да растат върху културите, но е възможно тази практика да им е позволила да развият резистентност. Резултатът е, че те могат да се разпространяват много по-бързо сред хората, отколкото преди – особено в болниците.
Въпреки тези открития обаче Гоу обяснява, че има много малко съобщения за C. auris в естествена среда, „така че това е малко неизвестна или недостатъчно проучена област“. В края на краищата, с умопомрачителния набор от различни местообитания на планетата Земя, какви са шансовете няколкото проучвания, направени досега, да са открили точните места, от които се е появил?
Поне за момента изследването предполага, че нашият собствен вид може да е виновен за тази възникваща инфекциозна заплаха.
Превод и редакция: Венета Николова
