Възможно ли е България да изпита дефицит на авиационно гориво и как геополитическата ситуация в Близкия изток ще се отрази на цените на самолетните билети. По темата в „Здравей, България“ говори председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков.

Доставките у нас са стабилни

По думите на Иванджиков българските пътници не трябва да се притесняват от липса на керосин. Той посочи, че рафинерията в Бургас работи и това намалява риска от сериозни проблеми с доставките на гориво.

Цените обаче остават по-непредвидими. Те се влияят пряко от новините и напрежението в Близкия изток. Иванджиков отбеляза, че е имало рязко поскъпване, последвано от спад, и затова точна прогноза не може да се даде. По думите му част от движението е свързано и със спекулации и повишени притеснения.

Авиокомпаниите търсят баланс, тъй като керосинът формира около 30-40% от себестойността на един билет. Ако кризата се проточи, се очаква да бъдат намалени полети по по-малко рентабилни дестинации.

Иванджиков посочи, че скандинавски превозвачи вече са анулирали около 1000 полета, а швейцарски авиокомпании временно отменят някои линии до Америка. Нискотарифните компании, които са важни за българския пазар, разполагат с хеджирани количества гориво, но често въвеждат скрити такси, например за багаж, за да компенсират разходите и да намалят теглото на самолетите.

Според него по-голямата част от авиокомпаниите няма да искат доплащане за вече закупени билети. Повишенията на цените могат да засегнат само бъдещи продажби.

Експертът напомни и че при отменен полет европейското законодателство предвижда пълно възстановяване на сумата в рамките на около две седмици. Ако цените продължат да растат, по-вероятно е авиокомпаниите да намаляват полети, отколкото да летят на загуба, каза председателят на АБАИ.

България е изправена пред проблем с вноса на големи количества аржентински слънчоглед, в който лабораторни анализи са открили остатъци от пестициди над допустимите европейски норми. Поради това продуктите от тази суровина не могат да се използват в Европейския съюз.

Вносът и преработката

До момента в страната са пристигнали 363 400 тона слънчоглед от Аржентина с девет кораба. От тях вече са преработени над 121 557 тона. Около 30 610 тона от произведеното сурово олио са експортирани за Египет, а близо 19 250 тона се товарят за Индия. В България остават на склад над 47 150 тона шрот.

За да се гарантират сигурността на потребителите и предвидимостта на пазара, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Ангел Мавровски организира среща с представители на Асоциацията на зърнопроизводителите и „Олива“ АД.

„Това ни коства много ресурси, но контролът продължава да е на необходимото ниво. Агенцията е в ролята на арбитър, който трябва да отчете три ключови приоритета – защита на потребителите, защита на българските земеделски производители и осигуряване на предвидима среда за бизнеса“, заяви д-р Мавровски.

От „Олива“ АД заявиха, че гарантират пълна прозрачност за производствения процес и проследимостта на вносната суровина. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов определи срещата като важна стъпка към изясняване на фактите. Той посочи, че браншът подкрепя усилията на БАБХ, но настоява за по-задълбочен пазарен анализ.

Трите страни се обединиха около необходимостта от обща българска позиция по отношение на вноса на земеделски стоки. Целта е този подход да бъде защитен пред европейските институции, за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на българското земеделие и преработвателен сектор.

България е лидер в Европейския съюз по ръст на реалните заплати за периода 2020–2025 г. По данни на Евростат, анализирани от „Евронюз“, страната отчита кумулативен ръст от 37,4% и заема първо място в общността.

Ръстът в ЕС и ефектът от инфлацията

Средните почасови брутни заплати в ЕС се повишават от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което е увеличение от 21,9%. В същия период цените на стоките и услугите в съюза нарастват с 25,6%, което води до спад на покупателната способност на домакинствата с около 3%.

Анализът на 30 европейски държави показва, че реалните доходи са намалели в 12 от тях и са нараснали в 18. Извън еврозоната България е на първо място, следвана от Сърбия с 25,4%, Хърватия с 21,1% и Литва с 21,1%. В еврозоната най-голям напредък отчитат Словения с 14,4%, Латвия с 10,6% и Гърция с 8,6%.

Данните показват спад на реалните заплати в четирите най-големи икономики в ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания. Най-силен е спадът в Италия, където той достига 9,2%. Следват Испания с 5,9%, Франция с 3,3% и Германия с 3,2%.

Експертите посочват „ефекта на догонването“ като ключов фактор за българския резултат. По-ниската база улеснява постигането на висок процентен растеж. Въпреки това България остава страната с най-ниска средна почасова заплата в ЕС – 10,5 евро, докато Люксембург е на другия край на класацията с 49,7 евро.

Номиналният ръст на заплатите в България е 84,2% и изпреварва инфлацията от 34,1%. В Италия номиналното увеличение е 9,5% и не е достатъчно, за да компенсира икономическата динамика.

Важен фактор за България е и законът, въведен през 2023 г., според който минималната заплата се обвързва със средната и достига поне 50% от нейния размер. Това създава по-устойчива възходяща тенденция в доходите на българските граждани.

Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство по сигнал за сериозни злоупотреби в съдебната система. Действията са предприети след постъпила информация от председателите на ПП „Движение Да, България“, основана на данни от журналистическо разследване.

Сигнал за корупция в съдебната система

Сигналът е подаден на 24 април 2026 г. и съдържа данни за възможно договаряне и разпределяне на неправомерни имуществени облаги. В него се посочват търговия с влияние, злоупотреба със служебно положение и други престъпни прояви, свързани с дела, разглеждани от Върховния административен съд (ВАС).

След преглед на материалите на 27 април 2026 г. наблюдаващият прокурор от СГП образува досъдебно производство за престъпление по чл. 283 от Наказателния кодекс. Разпоредбата се отнася до използване на служебно положение с цел набавяне на противозаконна облага.

Разследването е възложено на следовател от СО-СГП съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2а от НПК. Предстои извършването на процесуални действия за изясняване на случая, включително разпити на свидетели, събиране на документация и назначаване на комплексна техническа експертиза за проверка на автентичността на записите на разговори, цитирани в журналистическото разследване.

От органите на реда посочват, че ще бъдат положени всички усилия за пълното изясняване на случая в съответствие със закона.

Софийската градска прокуратура повдигна обвинения на четирима души за участие в престъпен сговор, свързан с наркотрафик, пране на пари и незаконно притежание на боеприпаси. Делото обхваща действия на територията на София и Кюстендил.

Разследването и иззетите вещества

Разследването е започнало на 23.04.2026 г. при условията на неотложност и се води от ГДБОП-МВР. Според прокуратурата четиримата обвиняеми са се сговорили в периода от февруари до 23 април 2026 г. да разпространяват наркотични вещества с цел имотна облага.

При акцията са иззети 67 340 грама високорискови наркотични вещества, сред които коноп и зелено прахообразно вещество с активно съдържание на THC.

На един от участниците са повдигнати и обвинения за пране на пари. Между февруари и 24 април 2026 г. в Кюстендил той е придобил и съхранявал 589 500 евро, за които е установено, че са придобити чрез престъпна дейност, свързана с разпространение на наркотици. При обиск у него са открити и 615 боеприпаса за огнестрелни оръжия без необходимото разрешително.

На 26.04.2026 г. Софийският градски съд се произнесе по мерките за неотклонение. Съдът прие, че има достатъчно доказателства за авторството на престъпленията и реална опасност обвиняемите да извършат нови закононарушения.

Двама от обвиняемите остават в ареста, трети е с мярка „домашен арест“ по здравословни причини, а четвъртият се издирва. Определенията на съда не са окончателни и могат да бъдат обжалвани пред Софийския апелативен съд. Разследването продължава под ръководството на СГП и ГДБОП-МВР.

Софийската градска прокуратура повдигна обвинения на четирима души за участие в престъпен сговор, свързан с наркотрафик, пране на пари и незаконно притежание на боеприпаси. Действията са били на територията на София и Кюстендил.

Разследването и иззетите наркотични вещества

Разследването е започнало на 23.04.2026 г. при условията на неотложност и се води от ГДБОП-МВР. Според прокуратурата четиримата обвиняеми са се сговорили в периода от февруари до 23 април 2026 г. да разпространяват наркотични вещества с цел имотна облага.

При акцията са иззети високорискови наркотични вещества – коноп и зелено прахообразно вещество с активно съдържание на THC, с общо тегло 67 340 грама.

Един от участниците е обвинен и в пране на пари. В периода от февруари до 24 април 2026 г. в Кюстендил той е придобил и съхранявал 589 500 евро, за които е установено, че са придобити чрез престъпна дейност, свързана с разпространение на наркотици. При обиск у него са открити и 615 боеприпаса за огнестрелни оръжия без необходимото разрешително.

Мерките на съда

На 26.04.2026 г. Софийският градски съд се произнесе по мерките за неотклонение на задържаните. Съдът прие доводите на прокурора, че има достатъчно доказателства за авторството на престъпленията и реална опасност обвиняемите да извършат нови закононарушения.

Двама от обвиняемите остават с мярка „задържане под стража“, а трети е под „домашен арест“ по здравословни причини. Четвъртият участник в групата се издирва.

Определенията на Софийския градски съд не са окончателни и могат да бъдат обжалвани пред Софийския апелативен съд. Разследването продължава под ръководството на СГП и ГДБОП-МВР.

България е изправена пред сериозно предизвикателство: водоснабдителната мрежа губи над 60% от ресурса, а системата за напояване е в критично състояние. За да бъде ограничен този процес, Министерството на околната среда и водите публикува докладът „Водните кризи на България – анализ и решения“, изготвен от служебния министър Юлиян Попов и заместник-министъра Петър Димитров, с 15 препоръки за мащабна национална реформа, съобщава „Дарик“.

Системен проблем, а не отделни аварии

Според авторите на доклада водната криза в България не е поредица от случайни аварии, а комплексен системен проблем. Климатичните промени не могат да служат за оправдание за натрупваните с години пропуски в управлението.

Те само изострят последиците от недофинансирането, липсата на надеждни данни, институционалната разпокъсаност и недостига на управленски капацитет.

За справяне с кризата експертите предлагат нов управленски модел, основан на пет ключови принципа: реални данни чрез публични системи за измерване и цифрово наблюдение; силно управление чрез деполитизация на ВиК дружествата и обвързване на финансирането с измерими резултати; модернизация на инфраструктурата и внедряване на природно-базирани решения; адаптация чрез по-ефективно управление на водния баланс и защита на екосистемите; прозрачност чрез институционална координация и ясна отговорност за резултатите.

Анализът показва, че въпреки формалното покритие с услуги загубите на вода остават стряскащи. Най-уязвими са малките и отдалечени населени места, където мрежата е в тежко състояние.

Особено внимание е отделено и на сектор „Напояване“. След 1990 г. България е загубила по-голямата част от капацитета си в тази сфера, а днес се използва минимална част от съществуващата мрежа.

Според МОСВ проблемът не е в липсата на вода, а в липсата на модерно управление и функционална инфраструктура. Оттам посочват, че водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем.

Докладът вече е предоставен на компетентните институции. Целта е препоръките да залегнат в дългосрочната национална политика за управление на водите, с акцент върху по-устойчиво бъдеще, сигурност на водоснабдяването и здравето на реките.

Времето в България предстои да се променя динамично през следващите дни. За вторник, 28 април, синоптиците издадоха жълт код за опасност от слани в 10 области на страната.

Жълт код за слани

Предупреждението важи за Варна, Добрич, Търговище, Разград, Силистра и Шумен, както и за Благоевград, Кюстендил, Перник и София-област. В тези райони сутрешните температури ще бъдат около 2 градуса, което създава условия за слани.

Въпреки хладното утро, вторник ще започне с предимно слънчево време. Максималните температури ще бъдат между 20 и 25 градуса, а в София се очакват около 21 градуса.

Следобед над Югозападна България ще се развива купесто-дъждовна облачност. На места, главно в планинските райони, са възможни краткотрайни валежи от дъжд и гръмотевици. Вятърът ще бъде слаб от север, а в Източна България – от изток-югоизток.

През следващите дни топлото време ще бъде прекъснато. В сряда и четвъртък се очаква облачно време с валежи от дъжд, на места с гръмотевична дейност.

Промяната ще бъде подсилена от североизточен вятър, който ще се усили и ще донесе студен въздух. Това ще доведе до значително понижение на дневните температури.

В петък застудяването ще продължи, с предимно значителна облачност и по-слаби, по-ограничени валежи. В събота времето ще остане с променлива, често значителна облачност, а на отделни места е възможен слаб дъжд.

България прави стъпка към въвеждането на национална депозитна система за опаковки. Промените в Закона за управление на отпадъците, публикувани от Министерството на околната среда и водите за обществено обсъждане, предвиждат всяка напитка в пластмасова бутилка или метален кен да бъде с допълнителна такса, наречена депозит.

Как ще работи

Основната цел на проекта е да повиши нивата на разделно събиране, които в момента са критично ниски. При покупка на напитка към цената ѝ ще се добавя депозит в евро. Тези средства няма да са част от стойността на стоката, а гаранционна сума.

Потребителите ще могат да си върнат депозита, когато предадат празната опаковка в специализиран пункт от националната система. За разлика от досегашните доброволни инициативи на търговски вериги, няма да е нужна нова покупка, за да бъдат върнати парите.

Предвижда се размерът на депозита да бъде определян от национален депозитен оператор. Целта е сумата да е достатъчно висока, за да насърчава връщането на опаковките, но и достатъчно балансирана, за да не влияе негативно на търсенето на напитки.

Законопроектът предвижда изключения за напитки, консумирани на място в заведения за хранене и развлечения. Тъй като тези опаковки се отварят и остават в търговския обект, депозит няма да се начислява. За търговците на дребно участието в системата и осигуряването на пунктове за обратно приемане става задължително.

Според данни на МОСВ, съществуващите системи за разделно събиране не успяват да предотвратят замърсяването с PET бутилки и метални опаковки. Те често се озовават в общия боклук, в реките или край пътищата.

Въвеждането на системата е и пряко изискване на регламент на ЕС. Страните членки са длъжни да въведат подобни механизми за еднократни опаковки до 3 литра, освен ако не постигнат 80% разделно събиране до 2026 г. България, поради липса на ефективна инфраструктура и данни, е далеч от тези показатели, което прави депозитната система един възможен път към постигане на европейските стандарти.

Софийска районна прокуратура пое ръководството на досъдебно производство, образувано след инцидент в Националния дворец на културата (НДК). Разследването е за изясняване на причините за тежка телесна повреда на момче, причинена от паднал метален парапет.

Разследването е в ход

Досъдебното производство е образувано на 24 април 2026 г. по чл. 134, ал. 1 от Наказателния кодекс, който се отнася до причиняване на телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност.

До момента са извършени процесуално-следствени действия на мястото на произшествието. Иззети са веществени доказателства, разпитани са свидетели, назначена е съдебномедицинска експертиза на пострадалото дете, а записите от охранителните камери в района са приобщени към материалите по делото.

На 27 април 2026 г. случаят е докладван на наблюдаващ прокурор, който е дал задължителни указания на 04-то Районно управление към СДВР за следващите действия по разследването. Сред тях са издирване и разпит на нови очевидци, назначаване на комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза на записите, както и техническа експертиза за състоянието на падналия метален парапет. Предстои и изземване на документацията, свързана със строителството на парапета и с отговорностите по поддръжката на сградния фонд на НДК. Разследването продължава, а при достатъчно доказателства за виновност към наказателна отговорност ще бъдат привлечени конкретни длъжностни лица.