България е изправена пред сериозно предизвикателство: водоснабдителната мрежа губи над 60% от ресурса, а системата за напояване е в критично състояние. За да бъде ограничен този процес, Министерството на околната среда и водите публикува докладът „Водните кризи на България – анализ и решения“, изготвен от служебния министър Юлиян Попов и заместник-министъра Петър Димитров, с 15 препоръки за мащабна национална реформа, съобщава „Дарик“.
Системен проблем, а не отделни аварии
Според авторите на доклада водната криза в България не е поредица от случайни аварии, а комплексен системен проблем. Климатичните промени не могат да служат за оправдание за натрупваните с години пропуски в управлението.
Те само изострят последиците от недофинансирането, липсата на надеждни данни, институционалната разпокъсаност и недостига на управленски капацитет.
За справяне с кризата експертите предлагат нов управленски модел, основан на пет ключови принципа: реални данни чрез публични системи за измерване и цифрово наблюдение; силно управление чрез деполитизация на ВиК дружествата и обвързване на финансирането с измерими резултати; модернизация на инфраструктурата и внедряване на природно-базирани решения; адаптация чрез по-ефективно управление на водния баланс и защита на екосистемите; прозрачност чрез институционална координация и ясна отговорност за резултатите.
Анализът показва, че въпреки формалното покритие с услуги загубите на вода остават стряскащи. Най-уязвими са малките и отдалечени населени места, където мрежата е в тежко състояние.
Особено внимание е отделено и на сектор „Напояване“. След 1990 г. България е загубила по-голямата част от капацитета си в тази сфера, а днес се използва минимална част от съществуващата мрежа.
Според МОСВ проблемът не е в липсата на вода, а в липсата на модерно управление и функционална инфраструктура. Оттам посочват, че водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем.
Докладът вече е предоставен на компетентните институции. Целта е препоръките да залегнат в дългосрочната национална политика за управление на водите, с акцент върху по-устойчиво бъдеще, сигурност на водоснабдяването и здравето на реките.
