Въпросният проект влиза в дневния ред на Европа по инициатива на български евродепутати. Става въпрос за проекта за плавателен канал Русе – Варна. Очакванията са плавателният канал да съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни. 

Дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна влезе в дневния ред на Европейския парламент като част от стартиралата процедура за промени в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Включването на проекта сред приоритетните транспортни маршрути на ЕС би дало възможност той да се осъществи с европейско финансиране. Това информираха на съвместна пресконференция евродепутатите от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев – вносители на предложението за вътрешен воден път, който да свързва градовете Русе, Разград, Шумен, Провадия, Девня и Варна. В събитието се включи и кметът на морската столица Иван Портних.

Обосновавайки предложението, Андрей Новаков изтъкна, че плавателният канал ще съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни и ще даде нов тласък на икономиката в Североизточна България. „Съоръжението се вписва в новите цели на ЕС за насърчаване на речния транспорт като екологична и евтина алтернатива за товарни превози, но каналът ще бъде полезен и за напояване на земите в Добруджа. Освен за земеделието, водата ще може да се използва и за промишлени нужди”, посочи евродепутатът.

„Сред стотици предложения българският проект беше оценен като потенциал и перспективи. Подчертавам, че той влиза в стратегически документ, който предстои да бъде разгледан на първо четене в Европейския парламент след преговори с Европейската комисия и Съвета. Проектите, които са част от финално гласувания и приет Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа, ще могат да получат финансова подкрепа от ЕС и да бъдат реализирани до 2040 г.”, обясни Новаков.

„Каналът Русе – Варна е проект с европейска добавена стойност”, допълни Емил Радев. По думите му вътрешният воден път на практика ще приближи пристанище Варна до канала Рейн – Майн – Дунав, който осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море. „Европа и в частност България се нуждаят от мащабни стратегически проекти, които да гарантират повече свързаност, устойчивост и дългосрочна ефективност”, подчерта Радев.

„Проектът за плавателния канал Русе – Варна се превърна в една истинска българска кауза, защото българските евродепутати застанаха зад него независимо от политическите си различия. При гласуването в транспортната комисия предложението, на което сме съвносители заедно с Радан Кънев, беше подкрепено и от колегите Петър Витанов, Илхан Кючук и Ангел Джамбазки”, уточни Емил Радев.

Той добави, че развитието на сектора на водния транспорт е от стратегически интерес, тъй като вътрешното корабоплаване е най-ефективният и най-екологичният превоз, а половината от населението на ЕС живее близо до морето и покрай реките. Евродепутатът цитира проучване, според което, ако с един курс по вода например състав от 4 лихтера може да превози 7 000 тона, то за транспортиране на същото количество с влак са необходими 175 жп вагона по 40 тона или 280 камиона по 25 тона.

„За България и за Пристанище Варна това е революционна крачка напред, исторически шанс, който не трябва да пропускаме”, коментира кметът Иван Портних, визирайки възможността плавателният канал да се реализира с европейско финансиране. Той поздрави евродепутатите за изключително упоритата им работа, която дава нови перспективи на Варна и ще промени изцяло инвеститорския интерес към нея.

Фактът, че вече десетилетия наред идеята за плавателния канал не е затворена страница, а периодично набира скорост, е доказателство за силните икономически аргументи, смятат българските евродепутати и припомниха, че детайлите по проекта изискват нови експертните оценки и зависят от активността и ангажимента на държавните институции в България към изграждането на такъв воден път.

Вече повече от 15 часа продължават огледите на мястото на опита за покушение срещу обвинител номер 1 на България Иван Гешев, съобщи следовател Мариан Маринов пред журналисти на мястото на взрива, който се случи вчера (1 май)

По думите на Маринов бригада от експерти обследва всеки сантиметър от мястото на епицентъра на взрива, цялото асфалтово покритие около него, дървесната растителност и почвата.

Извършено е претърсване за следи и веществени доказателства за взривно вещество.

Назначена е и експертиза, която ще покаже вида на взривното вещество, количеството, тротиловия еквивалент и произхода – страната, от която е закупено. Извършен е оглед и на автомобила на главния прокурор, обясни още следовател Маринов.

„Много неща бяха намерени – метални, дървени и пластмасови частици и дори камъчета. Всичко, което предполага наличие на следи от въздействието на взривно вещество, е взето и ще се изследва от вещите лица. Има и частици с формата на сачми и части от сачми“, разкри още следовател Маринов.

Европейският съд по правата на човека днес се произнесе по две дела срещу страната ни. Те са водени от семейството на Симеон Сакскобургготски и от Лютви Местан. На Сакскобургготски страната ни трябва да плати над 1,6 милиона евро, а на Местан – 4400 евро

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови днес решения по две дела, водени срещу България от семейството на Симеон Сакскобургготски и от Лютви Местан.

По делото, заведено от семейството на Сакскобургготски, е присъдено първоначално обезщетение от над 1,6 милиона евро заради налагането на мораториум върху използването на горски земи. В съобщение на съда се пояснява, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година.

През септември 2021 г. ЕСПЧ определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд.

По второто дело, заведено от Лютви Местан, съдът единодушно е приел, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.

Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя. Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.

Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.

По публикацията работи: Пламена Сутева

Такъв коментар направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по отношение на извършения опит за атентат срещу главния прокурор вчера, с помощта на взривно устройство срещу кортежа му

„Това е чудовищен акт. Съчувствам на Иван Гешев, на семейството му“, каза Бойко Борисов пред медиите.

„Атентат срещу който и да е човек е зловещо нещо, особено с взрив. Аз бях потърпевш. Това е акт, който застрашава живота на главния прокурор и семейството му, но може да застраши и всеки случаен човек“, допълни Борисов.

Той подчерта, че партията осъжда този акт с „цялата сила, която имат“.

Лидерът на ГЕРБ коментира и проектокабинета на ПП-ДБ.

„В този проектокабинет има няколко фигури, за които не мога да кажа нищо лошо. Но са объркали времето, народът каза ясно и точно – те не могат да управляват сами“.

„Това е партиен кабинет, след като Денков и Василев участват в него. Ако в шаблона се намерят места за наши експерти като министри, може да се случи“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев излезе на извънреден брифинг в Министерски съвет, по време на който изтъкна някои подробности около опита за атентат срещу главния прокурор на България Иван Гешев

Има заподозрени за опита за атентат срещу главния прокурор Иван Гешев, посочи Демерджиев, като отказа да даде повече подробности.

„Имаме много насоки, разследването тече, повече подробности може да изнесе Прокуратурата”, добави вътрешният министър.

„Очевидно е, че нивото на сигурност на автомобилите и техническите средства на НСО, трябва да бъде завишено”, коментира още той.

В случая решаваща се оказала именно бронировката на автомобила, използван от главния прокурор. Демерджиев обясни, че това е автомобилът с най-добра защита в НСО. Тази добра защита е довела до това взривното устройство да не може да го пробие.