3.2 C
София
Home Blog Page 10

Лекар умишлено прегазил хъски в София: кучето умряло след фатални травми, а обвинението иска до 5 години затвор

**Шок в София: Лекар обвинен в умишлено прегазване на куче, което не оцелява след трагедията**

Софийската районна прокуратура повдигна официално обвинение срещу д-р Ненад Цоневски за умишлено причинени тежки травми върху 14-годишно хъски, довели до смъртта на животното. Инцидентът се разиграва в понеделник следобед в столичен квартал, когато обвиняемият излиза с личния си автомобил от подземен гараж. Според предварителните данни, действията му са били съзнателни и целенасочени, което прокуратурата квалифицира като проява на „особена жестокост към гръбначно животно“.

**Трагедията на кучето Мая: От прегазването до неизбежната смърт**

Жертвата на инцидента е чипираното хъски на име Роксана, познато сред близките си като Мая. Очевидци на място разказват за ужасяващите моменти след удара, когато кучето остава в агония на асфалта. Ветеринарният екип, пристигнал бързо на сигнал, констатира фатални наранявания – счупен гръбнак и множествени вътрешни травми, които парализират задните крайници на животното. Според лекарите шансовете за оцеляване са били нулеви, а страданията – непоносими. След консултации с собствениците е взето болезненото решение за евтаназия, слагайки край на агонията на Мая.

**Обвинението: Умисъл, жестокост и правни последици**

Анализът на видеозаписи от камери в района и показанията на свидетели потвърждават тезата на прокуратурата, че д-р Цоневски е действал умишлено. „Данните сочат недвусмислено за преднамереност – траекторията на автомобила, скоростта и липсата на опит за избягване на контакта с кучето са ключови“, обясни главният прокурор Николай Николаев по време на брифинг. Обвинението предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода, а след приключване на ветеринарно-медицинската експертиза не се изключва и преквалификация на делото.

Въпреки че Цоневски бе освободен от длъжност в Военномедицинската академия (ВМА) веднага след разкриването на инцидента, правните му проблеми едва сега започва. Адвокатски източници потвърдиха, че защитата подготвя опровержение на обвиненията, но отказваха да коментира подробности. Междувременно общественото недоволство расте – в социалните мрежи се организират петиции за максимално строго наказание, а защитници на животните настояват за промени в законодателството, насочени към по-ефективна защита на домашните любимци.

**Геомагнитна буря освети българското небе: Северното сияние за първи път видимо от Панагюрище до Варна**

**Небесен феномен освети България: Геомагнитна буря разкрива тайните на Северното сияние**

В нощта срещу 25 май жители на България станаха свидетели на изключително рядко природно явление – **Северното сияние**, видимо с невиждана досега интензивност над умерените географски ширини. Причината за този неочакван спектакъл е **мощна геомагнитна буря от клас G4**, породена от серия слънчеви изригвания, които улучиха магнитосферата на Земята. Експерти от **Геомагнитната обсерватория в Панагюрище** потвърдиха, че интензивността на бурята е била достатъчна, за да пробие атмосферните бариери и да освети небето над България в характерните за полярните сияния нюанси – от изумруденозелено до пурпурно и виолетово.

Свидетели от различни региони на страната споделят в социалните мрежи снимки на **танцуващите светлинни завеси**, които за кратко превърнаха нощното небе в живописно платно. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), оптималните условия за наблюдение са били в районите с минимално светлинно замърсяване, където феноменът е бил най-добре забележим между **22:30 ч. и 01:00 ч.** през нощта.

**Научното обяснение зад магията: Как се ражда Северното сияние?**

Северното сияние, известно в науката като *Aurora Borealis*, е резултат от **сблъсъка между заредени слънчеви частици и газовете в горните слоеве на земната атмосфера**. Когато електроните и протоните, изхвърлени от Слънцето по време на коронални масови изхвърляния, достигат магнитното поле на Земята, те се ускорят към полюсите. При взаимодействието си с кислорода и азота в йоносферата, тези частици освобождават енергия под формата на **фотони** – светлинни частици, които оцветяват небето в характерните за сиянието тонове.

Цветовете зависят от вида на газовете и височината, на която се случва реакцията. **Зеленото сияние**, най-често срещаното, се дължи на кислород на височина около 100–300 км, докато **червеното и пурпурното** идват от по-високи слоеве или от взаимодействие с азот. В редки случаи, като настоящия, геомагнитните бури са с такава сила, че да разпространят феномена до **40-50° географска ширина**, което обяснява видимостта му над България.

**Защо това е исторически момент за България?**

Обикновено Северното сияние е привилегия на жителите на **полярните области** – Скандинавия, Канада, Аляска или Южната Америка, където геомагнитната активност е най-интензивна. За България обаче подобни наблюдения са **изключително редки** – последния път, когато феноменът е бил регистриран над страната ни, е било преди близо **20 години**, по време на една от най-силните слънчеви бури в историята.

Според **проф. Красимир Стоянов от Института по космически изследвания**, настоящата буря е част от **нарастващ цикъл на слънчева активност**, който ще достигне връхната си точка през 2024–2025 г. Това увеличава шансовете за повторни наблюдения на сиянието в умерените ширини, но все пак подобни събития остават **непредсказуеми и уникални**.

Експерти призовават любителите на астро

Късна есен с пролетен полъх: 20 градуса и слънце след студения фронт

**Есенна метеорологична мозаика: Какво ни готви ноември до своя залез?**

България се готви да преживее метеорологичен калейдоскоп до края на месеца, като времето ще се променя драматично от топли слънчеви дни до студени атмосферни фронтове нахлувания. Според прогнозите на национални синоптици, настоящата седмица ще бъде белязана от устойчиво високо атмосферно налягане, което ще диктува сутрешните пейзажи – гъсти мъгли и слани ще обгърнат низинните райони, ограничавайки видимостта до критични нива. След разсейването на мъглите обаче небето ще се разкрие в цялата си слънчева великолепие, като термометрите ще регистрират дневни максимуми между 13 и 18 градуса. Особено топло ще стане в началото на следващата седмица, когато локални райони ще усещат почти пролетно затопляне с температури, доближаващи 21 градуса.

**Студен удар: Арктическият дъх на зимата се пробужда**

Метеорологичните карти сочат категорично – между 17 и 20 ноември България ще бъде пресечена от студен атмосферен фронт, който ще промени радикално есенната идилия. Очакват се бурни северозападни пориви, придружени от локализирани, но интензивни дъждовни валежи. Високопланинските райони ще бъдат покрити с бяло, след като снежната покривка ще облече върховете на Рила, Пирин и Стара планина. Дневните температури ще претърпят рязко понижение, като стълбицата ще спре между 10 и 15 градуса, запазвайки все пак относителната мекота за сезона.

Есенната топлина ще направи кратко, но забележимо завръщане след 20 ноември, когато след фронталното преминаване ще настъпи временна стабилизация. Сутрините отново ще бъдат влажни и мъгливи, но следобедните часове обещават обилно слънце и приятни температури. В южните и западните области на страната живите барометри ще регистрират стойности, надхвърлящи 20 градуса – истинско метеорологично курioзитет за края на ноември, който ще напомня по-скоро за апретилска пролет отколкото за преддверието на зимата.

**Зимни предвестия: Последният акорд на есента**

Последните дни на месеца ще донесат окончателното потвърждение, че зимата не е далеч. Още един студен фронт се очертава в календара за 23 и 24 ноември, носещ със себе си нов кръг от атмосферни турбулентности. Краткотрайни, но интензивни дъждовни валежи ще се редуват с поривист вятър, който ще разбърка есенните листа. Температурните стълбици ще се върнат към сезонните норми, фиксирайки дневни максимуми между 10 и 15 градуса – ясно сигнализирайки, че ноември си отива с типичното за него хладно дъхание.

Тежка катастрофа блокира пътя Русе – Бяла, възрастна жена пострада тежко

Тежка катастрофа блокира пътя Русе – Бяла, възрастна жена пострада тежко

Възрастна жена е в болница след инцидент, който стана днес (12 ноември) на пътя Русе – Бяла. Според информация от Центъра за спешна медицинска помощ, тя е с множество наранявания и е в тежко състояние.

Възрастна жена е в болница след инцидент

Произшествието е станало около 12:00 часа в района на разклона за село Екзарх Йосиф. Първоначалната информация показва, че жената е била пътник в автомобил, който е катастрофирал при неизяснени причини. На място са пристигнали екипи от медицинска помощ и полиция.

Ограничения в движението

Вследствие на инцидента, трафикът по пътя Русе – Бяла е временно пренасочен двупосочно в една лента. От Агенция „Пътна инфраструктура“ информират, че движението е под строг контрол от „Пътна полиция“, за да се гарантира безопасността на участниците в движението.

Работи се по изясняване на причините

Органите на реда продължават да изясняват обстоятелствата около катастрофата. Водачите се призовават да бъдат особено внимателни и да спазват указанията на пътните полицаи.

Гражданско движение за президентска република: Политическият елит ни напада, но хората ни подкрепят

0
ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА

В официална позиция на ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА, в която се разграничи от всякакви политически и олигархични обвързаности и заяви, че е изразител на волята на хиляди българи за коренна промяна в държавното управление.

ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА излезе с категорична позиция, в която се определя като независим коректив на политическото статукво. В отговор на „паническите изказвания на представители на партийния елит“, от движението заявяват, че страхът на политиците от промяна на модела на управление е по-силен от притесненията им от корупцията и беззаконието в страната.

ПОЗИЦИЯ

НА

ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА

 

Защо движение за смяна на модела плаши повече политиците от корупцията и беззаконието

ГРАЖДАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА не принадлежи на личност, институция или партия, а принадлежи на хората включили се в инициативата, които вече са хиляди. Движението е израз на осъзнатата воля на българските граждани, които искат държава с ред, законност и отговорност, а не поредна политическа витрина.

Ние не се крием зад имена и институции. Не търсим патронаж, а справедливост. Не служим на президент, премиер или олигарх, а на българския народ, който от десетилетия плаща цената на беззаконието, корупцията и партийния произвол. Докато политиците си разменят обвинения и прикриват дупки в бюджета, ние настояваме за промяна в системата, за пряка отчетност, силна президентска институция и премахване на партийната зависимост, която задушава държавността. ГРАЖДАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА ще продължи да работи за национален референдум, чрез който именно народът, а не партийните централи, да реши каква да бъде формата на управление на България.

Нашата кауза не е срещу никого. Каузата ни е за България!

Така движението хвърля ръкавицата към партийната система, превръщайки битката за промяна на модела от теоретичен дебат в реална политическа конфронтация, чийто изход предстои.

Между любопитните деца и нетърпеливия дигитален свят: Разказ за мисията да си учител днес

Колаж: Нова Вест

По повод Денят на народните будители, 1 ноември, разговаряме с директорът на ОУ „Димитър Благоев“ във Велико Търново – г-жа Надя Владимирова. Наскоро школото отбеляза своя 60-годишен юбилей с концерт на талантливите си ученици във великотърновския театър и открита изложба.

Питам г-жа Владимирова, дали според нея българското училище остава синоним на знание и увереност във времена, в които образованието е най-ценно.

Вярвам, че да! Живеем в динамично време, информацията е навсякъде, достъпна е, време на социални промени е, но и на малко размити ценности. Задаваме си въпроси учим ли учениците да мислят, какво измерваме, какви са  ни целите, но се съобразяваме с учебните програми. Въпреки това училището остава мястото, където търсим решения как в глобалната дигитална ера да развиваме  критично мислене,  инициативност, адаптивност, емпатия и екипност сред младите хора. Увереността ми идва от стабилната основа и от способността ни да се справяме с предизикателствата“, категорична е тя.

Запитана какво е да бъдеш от другата страна, да стоиш срещу учениците и да ги обучаваш и дали е сложно това днес, тя казва, че определено е голямо предизвикателство.

Обикновено се справяме сами. Много е лесно, когато срещу себе си имаш любопитни деца, търсачи, изследователи. Остава ролята на учителя да бъде пример, да показва на учениците, че това,  което преподава е и начинът им на живот, тяхната философия. Ние искаме учениците ни да са мотивирани, ентусиазирани, но и ние трябва да бъдем такива“, пояснява директорът.

„Когато запалим тяхната искра, ние поддържаме и нашата светеща. Съвременното дете е различно – то е по-информирано, по-дигитално, по-нетърпеливо. Учителят днес е не само преподавател, но и възпитател, ментор, мотиватор, психолог и дори медиатор. Необходимо е постоянно да се адаптираме към  новите методи, да интегрираме технологиите и да отговаряме на индивидуалните нужди на всяко дете. Изисква се много енергия, емпатия и постоянство“, споделя Владимирова.

Моля ръководителят на учебното заведение да каже как се чувства като директор на тази институция с толкова дълга история, на фона на 60-годишния й юбилей.

През тези 60 години нашето училище се е изградило като дом на знанието, възпитало е личности, изградило е характери. Гордея се, но чувствам и  огромна отговорност. Да си директор на институция с 60-годишна история означава да си пазител на традиция, дух и култура. Това е училище,  Аз съм част от една непрекъсната нишка, започната от моите предшественици. Задачата ми е не само да съхраня постигнатото, но и да го развивам в крак с модерното време, за да осигуря още успешни години напред“, отговаря тя.

Ами какво ли е постигнато в училището за 60 години и какво пък е променено днес?

ОУ „Димитър Благоев“ има изграден авторитет сред родители и общественост и много  успехи на ученици в олимпиади, конкурси и състезания. Но зад това стои колектив от отдадени учители, градили авторитета на училището с любов, продължаващи и днес“, уверява ме Владимирова.

„Днес обаче динамиката е по-голяма – дигитализиран учебен процес, фокус върху ключови компетентности – добра комуникация, работа в екип, дигитална грамотност; модерна материална база, индивидуален подход и работа за приобщаващо образование и непрекъснато търсене на пътя към родителите“, добавя още тя.

Питам и как мотивират учениците да придобиват нови и нови знания.

Най-лесният начин е да видиш добрата страна на ученика и да не се уморяваш да говориш за това. Опознаеш ли децата откакво се интересуват, какво ги вълнува и как учат най- добре – си открил пътя към тях. Основният мотиватор е вътрешен – ученикът да задоволи любопитството си към света и  това да му носи чувство на спокойствие и удовлетвореност“, разказва директорката.

„Но учениците избират и конкретно поведение или полагат усилия , за да получат награда, да избегнат неодобрение. Така, че за нас учителите, остава да създадем подходяща среда, в която да насърчаваме учениците да развиват собствената си мотивация. Стремежът ни е да поддържаме децата ангажирани и заинтересовани, да даваме възможности за индивидуална и групова работа в час или по проекти, да използваме технологиите, да включваме  и изкуството за по-креативни дейности. Преподаваме и повтаряме основни умения и знания, фокусираме се върху силните страни и се стремим към изграждане на среда на доверие и подкрепа“, категорична е тя.

Моля за отговор и на това как вижда ролята на основните училища, като такива които подготвят децата за гимназиалния етап.

Основното училище е „ стартовата площадка“ на образователната система. Ролята му е важна и критична: полагане на стабилни основи в основните предмети, развиване на ключови умения – четивна и математическа грамотност, логическо мислене. възпитаване на ценности – отговорност, уважение, дисциплина, формиране на навици за учене – самостоятелност и самоконтрол, ранно кариерно ориентиране и подпомагане на децата при избора на училище след седми клас“, казва ми Надя Владимирова.

„Много важен елемент за доброто основно образование са също така заниманията по спорт, музика и изкуства. Те  развиват двигателни умения, координация и физическа подготовка, възпитават творчество и себеизразяване, разпалват всички области на детското развитие. Основното училище дава старт на тялото и ума да работят заедно, то е мост между детството и зрелостта“, споделя тя.

Моля за коментар и за това как гледа директорката на предложението за въвеждане на предмет по добродетели и религии? Мисли ли, че има нужда от вероучение в наши дни и дали има ли кой да го преподава?

Има много „за“ и „против“. Важна е средата. В нашето училище е създаден Клуб за извънкласни занимания по интереси „Заедно творим добро“. Дейностите са свързани с формиране на устойчиви нравствени добродетели – честност, милосърдие, справедливост, търпение, благодарност и уважение към различията; развитие на умения за работа в екип, емпатия, мирно разрешаване на конфликти и активно гражданско участие; както и уважение към културните и духовните традиции. Чрез драматизации, проекти, изложби, екологични и благотворителни инициативи се стимулира  творческото мислене на децата и за тях е удоволствие да го посещават“, коментира актуалната тема г-жа Владимирова.

„В свят на бързи промени е важно децата да познават корените на добродетелите и етичните принципи, залегнали в основите на нашата култура. А що се отнася до вероучението, то трябва да формира толерантност, емпатия и разбиране за духовните измерения на живота.

А кой да го преподава – специално обучени кадри, които да имат и педагогическа подготовка и умение да говорят с децата на техния език“, заявява тя.

Говорим и по друга популярна напоследък тема – забраната на телефоните в час. Как вижда директорката тази забрана на мобилни устройства в училище, дали според нея има нужда от тази мярка и ще даде ли резултат?

От няколко години при нас телефоните се събират в началото на учебния ден и се връщат в края. Решението е взето съвместно с родителите и има резултат, защото мярката се налага последователно. Използването на телефони по време на учебния процес е сериозен разсейващ фактор, който пречи на концентрацията и често е източник на конфликти (снимане, споделяне, кибертормоз). Разбира се, телефоните са разрешени за ползване в определени моменти за образователни цели, под контрола на учителя“, изказва мнението си началникът на учебното заведение.

Навръх празника питам и каква е ролята на учителя като съвременен будител.

Будител днес мисля, че е този, който събужда любопитството у децата, ориентира ги в потока от информация, предава и поддържа  културната и национална идентичност, вдъхновява учениците да бъдат активни и отговорни, подготвя ги за бъдещето. Будителството е в умението да събудиш у учениците желание да знаят и да се развиват и да бъдат добри хора. Учителят помага на учениците да открият себе си“, отговаря Надя Владимирова.

Какво друго освен завършена педагогика е нужно днес, за да бъдеш добър учител – желание, увереност или пък способност да се адаптираш към новото време, запитах.

Завършена педагогика  – да. Но без желание и любов всичко е сухо и формално.Учителят днес трябва да е гъвкав и непрекъснато да се учи. От него се очаква да умее да разбира и управлява емоциите, както на учениците, така и своите. Да води разговори с деца, родители, колеги. Да е уверен в мисията си и да вярва в потенциала на всяко дете. Такъв учител е вдъхновяващ учител“, казва категорично госпожата.

На финала на разговора ни моля за нейното послание към учениците от ОУ „Димитър Благоев“ и всички български деца навръх Деня на народния будител.

Денят на народните будители  ни кара да си спомним, да се поучим и да продължаваме, да се преклоним и да подражаваме, но да не забравяме. Ден, в който отдаваме почит пред паметта на всички, които са отдали соя живот в борба за просвета и българщина. Денят на народните будители ни напомня, че знанието е най-голямата сила“, споделя в поздравлението си директор Владимирова.

„Моето послание към всички български деца  и към нашите БЛАГОЕВЧЕТА е: Бъдете любопитни! Четете, питайте, търсете.  Бъдете добри – към себе си, към семейството, към приятелите си,  и към учителите си. Вие сте  бъдещи будители – пазете българския дух, учете и изграждайте бъдещето си с увереност и знание! Вярваме във вас!“, празнично завършва тя.

Виктор Калицов: Стажант – репортер

Румяна Стоянова, дърворезбар: Искам изделията ми да доставят удоволствие и радост (ВИДЕО)

Колаж: Нова Вест

Разговарям с дърворезбарят Румяна Стоянова, която упражнява занаята си на Самоводската чаршия във Велико Търново. Разказва, че е завършила Художествена гимназия и вече 27 години е в дърворезбарската област. Споделя, че никога не е учила такава специалност, но се е омъжила за дърворезбар, който е събудил в нея любовта към дървото и интереса й към занаята. Поискала е да се научи, защото само с това не се е била занимавала и й е било много интересно. Учила е скулптура, но не с дървен материал.

Първият предмет изрязан от нея бил женска фигура, която се е оказала много трудна за направа, но й доставила голямо удовлетворение. С насмешка споделя, че един нейн колега я запитал защо е започнала с нещо толкова трудно, а не се е опитала да направи например къщички, които съдържат геометрични фигури и съответно са по-лесни.

Приложих знанията си от обучението по скулптура и върху дърворезбата, казва тя и добавя, че е й е било трудно да „усети“ дървото като материал, тъй като то е много по-трудно от глината.

Според Стоянова, от много неща зависи времето за изработка на едно изделие. Не е съгласна с мнението на някои хора, че по-малките неща стават по-бързо. Обяснява, че в тази материя се работи бавно, внимателно и прецизно. Ако изделието е малко и е много ажурно то отнема повече време дори и от една голяма дърворезба, добавя още дърворезбарят.

Има и нови инструменти в работата си, но попринцип работи по стария начин – ръчно и с длета, като заявява, че поне на 80% се придържа към традицията.

Въпреки, че е от много години в занаята, тя смята, че има още много да учи, защото „човек се учи докато е жив“. Казва, че има и все още неосъществени идеи и цели в главата си и се надява някой ден да ги постигне.

При избработка на по-обемни и големи неща дърворезбарите използваме липа, споделя Стоянова пред камерата ни. При миниатюри се използва орехово дърво или череша, а най-малките изделия се правят от чемшир. Дървото се избира спрямо това, което ще се обработва, обобщава тя.

Идеите за творбите й се „раждат“ най-вече по лично вдъхновение. Случвало й се и докато изработва нещо, още преди да го е завършила, вече да има нова идея за изделие.

Иска творенията й да доставят на хората удоволствие и радост. Най-доволна е когато забележи радостта в очите и казва, че не е задължително всеки минувач да си купи от нея нещо. Въпреки това казва, че само няколко добри думи и комплимент за творбите й я прави най-щастлива.

Смята, че интерес от младите към този занаят има, макар и не особено голям. Би посъветвала тези от тях, които практикуват да бъдат много упорити, защото нещата никога не се случват от първия път, но бавно и постепенно, с много труд и любов към начинанието всичко се получава.

Силно се надява дърворезбарския занаят да оцелее в модерния и механизиран свят, защото нововъдените CNC машини са голяма конкуренция. Заключва, че въпреки всичко има и множество колеги, които както нея продължават да работят на ръка и да пазят този толкова хубав и прекрасен български занаят.

Виктор Калицов: Стажант – репортер

Боряна Мочева, художник върху коприна: Влагам в изделията си част от душата ми (ВИДЕО)

Колаж: Нова Вест

Пред камерата ни днес говори Боряна Мочева – дългогодишен майстор по художествена обработка на тъкани. Срещаме се с нея в Център по приложите изкуства и занаятите – „Къщата“ в град Велико Търново, пространство където заедно творят над 10 занаятчии, които представят творенията си чрез организиране на уоркшопове, работилници и други.

Идеята за създаването на „Къщата“ се роди преди няколко години. Почти всички от нас имат ателиета на Самоводската чаршия и много клиенти ни питаха за посещение на някакъв курс или обучение, казва Мочева. Поради по-малкия капацитет на ателиетата ни обмисляхме идеята за създаване на място, което да бъде обособено точно за такива неща, споделя тя.

Най-силно се е концентрирала именно върху рисуваната коприна, макар и да има интерес и към множество други занаяти. Дълги години се занимава с това, била и е участник в Международния панаир на изкуствата и занаятите в град Варна. Привлича я работата с цветовете, ефирността на коприната и възможността за пресъздаването на разнообразни тонове и нюанси. Всяко едно изделие направено от моите ръце е с вложена душа и може да бъде носено като аксесоар, добавя майсторът.

Няма спомен за най-първото си изделие, но в началото намирането на материали в България е било голямо затруднение. Започнала е върху изкуствени материали, тъй като естествена коприна не е имало. Използвала е японски шифон, за който, макар и синтетичен, казва че е бил с добро качество и предразполагащ за дейността й.

Описва коприната като много ефирен и лек материал и добавя, че предпочита за работи върху много тънък плат.

Направата на едно изделие, като например шал, според нея зависи от много фактори – творческо настроение, големина на творбата и други. Всичко започва с зародилата се идея, минава през скициране и през други етапи, докато се достигне до крайното изделие, споделя още майсторката. По думите й, най-приятната част е самото рисуване, следвано от фиксиране и други действия, отнемащи много време.

Смята, че баланс между практичност и естетика има, защото това, което тя изработва в занаята си се носи от хората. Разказва, че има и вариант за направа на декоративно пано, което да послужи като украса на дома ни.

Твърди, че всеки един творец има свой стил на работа, включително и тя самата, като може и да го променя, но все пак си остава нейн собствен и я прави разпознаваема.

Най-търсени мотиви, според Мочева, са изображенията на цветя, геометрични фигури, пеперуди и различни птици. Въпреки това не смята, че има най-специално изделие в кариерата си и обича да се занивама и с по-различни занаяти. Добавя, че в това културно пространство според нея всички майстори са намерили мястото си, защото то е дом на десетина отделни занятия. Именно това й дава възможност да опита от всичко – медникарство, дърворезба, грънчарство, книговезане и други.

Определя рисуването върху коприна като едновременно популярен и не дотолкова занаят в съвременния модерен свят. Известност има покрай художници, които работят и върху коприна и продават тези си творби на пазара на труда като аксесоари, обяснява Мочева. Модата и включването на рисуваната коприна към дадена колекция също популяризира това начинание, добавя тя.

Въпреки всичко, това е една „специфична ниша“ със своите клиенти с афинитет към изкуството, по-изискан стил и търсещи уникалност. Едни и същи мотиви могат да се използват няколко пъти, но един и същи шал няма как да бъде повторен, защото всичко в него е авторско и уникат.

На края на разговора ни Боряна Мочева отправя и послание с насърчение към всеки, който иска да опита това изкуство. Всеки един е добре дошъл в „Къщата“, където ще може да се докосне до всеки един занаят и ще бъде насочен от майстори с дългогодишен опит, уверява тя.

Виктор Калицов – стажант – репортер

Театърът като лечебна техника: Кирил Милушев за изкуството, което отваря души (ВИДЕО)

Снимка: Нова Вест

На сцената на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ се срещаме с един от младите и обичани актьори от трупата – Кирил Милушев. В разговор със стажант – репортера Виктор Кaлицов той повдига завесата не само към сцената, но и към своя вътрешен свят, разказвайки за магията на театъра, живота и търсенето на смисъл.

Любовта му към изкуството се ражда внезапно, още в седми клас. „Като магия, да ти кажа. Всеки път, когато се връщам назад, си казвам, че не театърът е влязъл в моя живот, а по-скоро аз съм влязъл в живота на театъра“, споделя Кирил Милушев. Именно тогава, след първото гледано представление, той открива изкуството, с което говорят на един език и чрез което може да изрази себе си.

Кирил Милушев

Търновската публика: партньор в спектакъла

Запитан какво му дава великотърновската публика, актьорът не се колебае. „Търновската публика е малко по-специфична, но в добрия смисъл. Тя е като един приятел“, обяснява той. Според него местните зрители не идват просто да гледат, а за да усетят, чуят и най-важното – да партнират. „Спектакъл има само тогава, когато и публиката е вътре в него и се получи една прекрасна енергообменяемост. Това, което ми дава търновската публика, е безценно – дава ми слушане“, каза още Кирил Милушев.

Когато не е на сцената, денят му съвсем не е спокоен. Описва го с две думи – „див и шарен“, тъй като се занимава с множество различни дейности. Една от тях е неговата „сбъдната мечта“ – театрална школа, която е водил доскоро. В нея той е прилагал по-различен подход. „Преподавах театър, но по-скоро като лечебна техника. Идеята беше да видим как благодарение на театъра можем да се отворим към света, да бъдем по-истински и по-емоционално интелигентни“, допълни актьорът.

Опасността да изгубиш себе си

Актьорската професия е колкото издигаща, толкова и опасна, признава Милушев. Твърдението, че актьорите могат да изгубят себе си в многобройните си превъплъщения, според него е „истина“. „Тук идва много важната част на приятелите и на близкия кръг от хора. Те държат в себе си твоето начало и твоето ядро“, категоричен е той. Затова към тази професия трябва да се подхожда с разум, „защото както може да те издигне, така може и да те закопае“.

Кирил Милушев

Това е и в основата на съвета, който би дал на младите хора, мечтаещи за голямата сцена: „Да вярват, да бъдат истински и да дойдат на тази сцена не за да станат известни, а за да станат смислени“.

А какво е най-ценното, което театърът го е научил за живота? „Да живея този живот истински и да го живея на максимум“, отговаря без да се замисля той. Запитан за какво мечтае днес, след кратък размисъл Кирил Милушев обобщава всичко в две думи: „Мечтая за смисъл и доброта.“


Интервюто е осъществено от Виктор Калицов – млад стажант от Велико Търново. Занимава се активно със журналистика от 2022 година. Желае да работи именно в медийната сфера. Стажувал към един от водещите всекидневници в старата столица. Обича да прави интервюта. Пише по културни и обществено значими теми.

НАП проверява 3500 камиона за данъчни измами

НАП засили проверките на борси, тържища и складове в цялата страна

**Масови проверки за стоки с висок фискален риск**

От 16 септември служители на „Фискален контрол“ към НАП провеждат мащабни проверки на големи тържища, борси и складове в България. Инспекторите са проверили близо 3500 камиона и микробуса, превозващи стоки с висок фискален риск – плодове, зеленчуци, месо и други.

Какво проверяват данъчните инспектори

Контролните органи проверяват документи за произход на стоките и дали всички продажби се отчитат коректно в касовите системи. Специално внимание се обръща на спазването на законовите изисквания за регистриране и отчетност. Установени са нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реалния им размер и фактуриране на по-ниски цени от действителните. Проверките вече са довели до отчетено увеличение на оборотите.

Борба с нелегалната търговия

За да избегнат проверките, някои търговци преместват дейността си извън регламентираните тържища и борси. НАП разшири действията си и извън тези зони, контролирайки и санкционирайки нелегалната търговия на открито.

Целта на акцията е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци, както и да се защитят търговците, които спазват закона, коментира зам.-изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков. Резултатите от проверките ще бъдат анализирани, а на база тях ще бъдат предприети допълнителни мерки за предотвратяване на данъчни измами.