Със затоплянето на времето кърлежите активизират дейността си, а май се очертава като пикова месечна за ухапвания. Лекари от цялата страна съобщават за увеличаващ се брой пациенти, потърсили помощ след контакт с тези паразити.
Рисковете от ухапване
Според д-р Анелия Зашева от Клиниката по инфекциозни заболявания на Военномедицинска академия в София не всяко ухапване от кърлеж води до заболяване. От значение е колко дълго паразитът е останал върху кожата.
„Колкото повече време кърлежът престои върху нас, толкова по-голям е рискът да пренесе заболяване, ако самият той е носител“, обяснява д-р Зашева. Това налага редовен преглед на тялото след престой сред природата и незабавно отстраняване на кърлежа.
Кърлежите са широко разпространени в България, но някои от заболяванията, които пренасят, са по-характерни за определени райони.
Марсилската треска е честа по Черноморието и в Южна България. Лаймската болест и Ку-треската са разпространени в цялата страна.
Симптомите на заболяванията, пренасяни от кърлежи, са различни и могат да се проявят по различен начин при отделните инфекции.
При Лаймската болест ранните признаци се появяват между 3 и 30 дни след ухапването. Характерен е миграционният еритем, който може да достигне до 30 см в диаметър.
При Марсилската треска симптомите обикновено се проявяват около 7 дни след ухапването. На мястото на ухапването може да се появи некротична лезия, известна като „черно петънце“. Често се наблюдават още висока температура, мускулни болки и главоболие.
При Ку-треската обикновено не се появява обрив. По-характерни са общи оплаквания като умора, температура и мускулни болки.
За превенция е важно да се избягват тревисти и обрасли райони през пиковия сезон, да се носи подходящо облекло с дълги ръкави и крачоли и да се използват репеленти.
При откриване на кърлеж той трябва да бъде отстранен внимателно и цял, най-добре от медицински специалист. След ухапване е препоръчително да се следи за симптоми и при най-малко съмнение да се потърси медицинска помощ.
