Магията на еволюцията: Шимпанзета са заснети да изговарят човешки думи

Теорията на Дарвин за еволюцията се проявява в пълния си блясък. Удивителни кадри разкриват как шимпанзета са способни да изговарят човешки думи. 

Стари кадри на шимпанзета в плен, които произнасят думата „мама“, показват, че най-близките ни живи роднини може би все пак притежават невронните градивни елементи, необходими за говора.

В продължение на десетилетия изследователите предполагат, че разликите между мозъците на приматите обясняват защо само хората могат да формират смислени звуци. Но след като изследват две шимпанзета, които могат да бъдат видени в общодостъпно домашно видео и в кинохроника от 60-те години на миналия век, фонетикът и когнитивен учен от Кралския технологичен институт KTH Аксел Екстрьом и колегите му смятат, че това предположение може да се основава на погрешна предпоставка.

„Хипотетичното липсващо звено, което не позволява на шимпанзетата доброволно да свързват челюст и глас, очевидно не съществува“, заявяват изследователите в своя труд.

Докато преравят стари публични видеоклипове, Екстрьом и екипът му откриват две шимпанзета (Pan troglodytes) на различни континенти, които произнасят нещо, което звучи като „мама“ – дума, на която се предполага, че са научени от англоговорящите си гледачи.

„Твърди се, че „мама“ може да е била сред първите думи, появили се в човешката реч“, обясняват изследователите.

Звукът „м“ е често срещан в човешките езици и е един от първите, които човешките бебета издават, така че моделът „м-гласна-м“ е сравнително лесен за създаване.

Заедно с едно по-ранно проучване, в което Екстрьом анализира звуков запис на трето шимпанзе в телевизионен филм от 60-те години на миналия век, което произнася думите „papa“ (татко) и “cup (чаша), откритията подсказват, че мозъците на шимпанзетата са способни умишлено да повтарят поне някои от звуците, които чуват.

„Тези резултати потвърждават нарастващия брой доказателства, че човекоподобните маймуни се учат на вокална продукция“, пишат изследователите.

Това означава, че нашата неврологична аудиовокална система – която се е развила независимо и при пойните птици – може да е много по-стара, отколкото се смяташе досега. Нашият род примати за последен път е имал общ прародител с шимпанзетата преди милиони години.

В един от видеоклиповете е показано шимпанзе на име Джони от убежището за примати „Сънкост“ във Флорида.

„Джони наричаше всички мама“, казва собственикът на видео акаунта. Той „знаеше, че ако каже мама, ще получи всичко, което иска, стига да е в рамките на диетата му…“

Въпреки че шимпанзетата обикновено предпочитат жестовете пред звука, когато общуват помежду си в дивата природа, те все пак използват различни вокализации. Нещо повече, техният език, основан на жестове, е структуриран точно както нашия вокален. Известно е също, че гибоните издават повече от 20 различни звука с различно значение.

Предишни доклади за речта на приматите са били „отхвърляни поради липса на строг анализ“, но всичко това показва, че липсата на доказателства не е същото като доказателство за липса, твърдят Екстрьом и екипът. Те смятат, че твърде много внимание е било отделено на класически изследвания с много съмнителна етика, която вероятно е изкривила резултатите им.

Животните, участвали в известните проекти за езика на човекоподобните маймуни отпреди 50 години, са били подложени на неестествени условия, включително социална изолация и пренебрегване, често след като са били травматично отнети от майките си. Това не би позволило на тези задължително социални и високоинтелигентни примати да представят справедливо собствените си способности.

Вместо това стремежът да се избегне хуманизирането на животинските субекти понякога създава пристрастия в противоположната крайност и допринася за огромното подценяване на интелигентността на животните.

Но точно както науката разширява човешките познания поетапно, така и нашата интелигентност е изградена върху основи, които са съществували и преди нас.

„Големите маймуни могат да произвеждат човешки думи“, заключават Екстрьом и колегите му. „Неуспехът да се докаже това преди половин век е по вина на изследователите, а не на животните.“