Ще промени ли срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин глобалната архитектура за сигурност? Възможно ли е светът да се изправи пред нова Ялта? Темата коментираха в „Здравей, България“ по Нова телевизия журналистът и анализатор Зорница Илиева и военният експерт Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.
Среща без прецедент, но при различни условия
Според Зорница Илиева срещата е безпрецедентна, защото за първи път след Ялтенската и Потсдамската конференции ще разговарят представители на трите най-силни държави в света. Тя обаче предупреди, че резултатите едва ли ще отговорят на очакванията и направи разграничение между предстоящите разговори и срещите на Чърчил, Сталин и Труман.
„Те не са като Чърчил, Сталин и Труман, които са се срещнали като победители и са си преразпределили сферите на влияние“, коментира Илиева. Тя припомни, че срещата е част от форума на Тихоокеанското икономическо сътрудничество. По думите ѝ САЩ, Китай и Русия имат различни интереси, а обстановката е съвсем различна от тази след Втората световна война.
Военният експерт Ивайло Иванов също не смята, че срещата може да бъде пряко сравнявана със събитията от 1945 г. „Добрата новина е, че не сме 1945 година. И не бих казал, че това е среща на трите най-силни държави, защото третата в тази група – Русия, нито е сериозна икономическа, нито политическа сила в момента, тъй като е в изолация, а руският президент е със заповед за издирване от Международния наказателен съд“, каза той.
Според Иванов тримата лидери преследват различни цели. Американският президент иска да отклони вниманието от загубата на междинните избори и от вътрешнополитическите проблеми, които го съпътстват. Тръмп е заявил желание да разговаря за възобновяване на контрола върху стратегическите ядрени оръжия.
Китай отказва да участва в подобни разговори, като посочва, че разполага с твърде малко стратегически ядрени оръжия. За Си Дзинпин срещата е потвърждение на глобалния статут на Китай и на ролята му като втора глобална сила.
За Владимир Путин това е възможност да покаже, че Русия отново е велика сила. Иванов обаче смята, че руският президент сам е най-неуверен в това. Малко преди пристигането му в Китай руски стратегически ядрени бомбардировачи кацнаха във Виетнам като сигнал към държавите в Югоизточна Азия, че Русия все още е велика сила. Според експерта този ход подсказва неувереност от руска страна, докато другите двама лидери нямат нужда от подобна демонстрация.
Какво може да произлезе от разговорите?
Вицепрезидентът на Атлантическия клуб Елена Поптодорова заяви в ефира на „Твоят ден“, че краткото време за организиране на срещата и провеждането ѝ в рамките на по-голям форум не дават основание да се очаква съществен резултат.
Поптодорова определи срещата между Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин като разговор между една демокрация и два авторитарни режима. По думите ѝ важно е да се разбере какво се обсъжда в кулоарите, а не само по време на официалните срещи.
Историкът доц. д-р Евгений Кандиларов не очаква от срещата новини с голяма тежест, но подчерта, че трябва да се следят последващите действия на трите държави. Според него подобни разговори имат отношение към бъдещата промяна на световния ред. По думите му Китай има собствена игра на полето на международната дипломация, която е с дългосрочна перспектива.
Журналистът Валерий Тодоров също не смята, че може да се говори за Втора Ялта. Той посочи, че срещата е по-важна за Азиатско-тихоокеанското сътрудничество. Според него Китай избягва да се замесва във военните въпроси и поставя акцент върху икономическите теми.
Ще се промени ли световният ред?
Коментарите на анализаторите очертават различни очаквания за срещата, но и общ акцент върху необходимостта да се проследят действията на трите държави след нея. Според участниците разговорите не са равнозначни на Ялтенската конференция, а възможното им значение ще зависи от темите, обсъдени официално и в кулоарите, както и от последващите решения на Вашингтон, Москва и Пекин.


