Какво се случва с българите, които бяха блокирани на летище в Германия

Както вече съобщихме 150 наши сънародници бяха блокирани на летище в Германия. Но какво се случи с тях.

След денонощие забавяне, блокираните българи на летището „Франкфурт-Хан” кацнаха на родна земя. „Излъганата надежда, че ще излетиш в 8 часа, но си затворен в един самолет, който не излита и не излита. Осем часа не виждаш изход”, коментира Гергана Лозанова. „Това беше ад. Имаше болни – оперирани хора, малки деца, които не издържаха”, добавя Янка Илиева, предаде NOVA.

Първо обяснението на екипажа било, че самолетът не може да излети заради метеорологичните условия. „Трябваше да почистят пистата, след това да напръскат самолета за обезледяване, но той не мръдна. Правеха си сметка явно, че са уморени и смяната им свършва. Вместо да наемат хотели за всичките, ни държаха до 6 ч. сутринта в самолета”, разказва Цветан Стефанов.

Раздали им храна и вода, но тя не стигнала за всички. „От компанията ни предложиха половинка вода, една шепа чипс и 100 грама доматен сок”, посочи Янко Желязков. „Самите стюардеси казаха, че не са подготвени за такава обстановка. Раздадоха храната, която беше на борда, не стигна за всички, така беше и с напитките”, добавя Росен.

По думите на пътниците след слизането от самолета обещали да ги настанят в хотел. Това обаче не се случило. „Последното съобщение на пилота беше, че на „Информация” ще ни чака човек, който ще ни поеме. Ще бъде осигурен транспорт и ще бъдем настанени в хотел. Сварихме обаче напълно празно летище”, заяви Славка Понева. „Чакахме 24 часа като кучета. Децата спят по земята, завити с якета. На летището беше нула градуса”, допълва Желязков.

„Това е потъпкано достойнство хората да спят по земята и да се въргалят. Това няма кой да ни го върне”, категорична е Лозанова.

Часове преди полета към София българите получиха храна и напитки от служителите на генералното ни консулство във Франкфурт.

Заради преживения кошмар сънародниците ни настояват авиокомпанията да ги компенсира. „Аз съм събрал подписите на всички – имена, адреси, телефони. Моето приключение завършва в София, но има хора от провинцията – тяхната одисея сега продължава”, каза Росен.