Планът за възстановяване и устойчивост беше изпратен до европейските институции в петък. Това беше отбелязано на символична церемония, на която присъства вицепремиерът Атанас Пеканов.
Шансът България да получи авансовото плащане на средствата от Плана е минимален. Той ще бъде разглеждан поне два месеца от ЕК.
„Това, което ми се губи в Плана за възстановяване е визията как ще изглежда България, българската икономика и доходите на българските граждани след 10 години. Какво точно ще се промени за хората, как ще се промени и по какъв начин този План ще помогне. Общата картина ми се губи – какво ще се промени в икономиката“. Коментарът направи пред БНР Ивайло Калфин, бивш външен министър на България, а сега директор на Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд.
По думите му средствата от Плана ще достигнат до малките фирми и хората, но не е задължително това да стане като преки плащания или субсидии:
„Въпросът е малкият бизнес да има повече въздух, за да има възможност да предприема, рискува и да въвежда нови технологии и този риск, който поема, да бъде подкрепен от Плана. Не трябва да си представяме, че ще раздават пари на калпак, а по-скоро да се подпомогнат фирмите да погледнат по-напред и да въведат нови технологии и да започнат да изпълняват по-различни трудови процеси“.
Калфин коментира, че от 2007 година в България се говори как да се похарчат парите, които ни дават от ЕС, а никога не е задаван въпросът какво искаме да променим с тези пари. Според Ивайло Калфин от инвестиции в зелена икономика биха имали интерес всички, защото в европейски страни, където вече това е направено, енергията е по-евтина в момента:
„Вместо за лобизъм, нека да отидат парите в тези фирми, които наистина ще променят България – по възможност да не са пак онези кръг от познати фирми, свързани по различен начин. Това трудно можем да го гадаем сега“.
Затварянето на ТЕЦ-овете и създаването на държавно предприятие, което да поеме съкратените миньори и енергетици от въглищните централи, Калфин определи като една от големите слабости на Плана за възстановяване:
„Срамежливо, скромно и непълно мнение как точно ще се извърши този преход. Очевидно, че енергията от въглищни централи ще е много скъпа, че няма как да ни изненадват огромните сметки, които идват. Ако искаме да променим икономиката, трябва да погледнем към други източници на енергия. Не става въпрос миньорите да се назначат в държавно предприятие, което ще е губещо по някакъв начин. Големият проблем е да не обезлюдеят тези региони. Планът и правителството трябва да дадат отговор какъв ще е заместващия бизнес, който ще създаде работни места и добри доходи на хората в тези региони. И, разбира се, как ще се гледа дългосрочно на енергийния баланс, кои ще са тези производства, които ще ни осигурят енергийна независимост“.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
