Кой влиза в новия Медицински съвет към МС (ВИДЕО)

162

Медицинският съвет към Министерския съвет дава първо изявление

„Задачата на съвета е да помогне на държавата за един здравен проблем, за който държавата не е подготвена. Държавата прави всичко възможно да се справи с епидемията, но държавата няма необходимия ресурс да се справи с епидемията, която е в другите държави“, обяви проф. Коста Костов.

По думите му идва момент, в който трябва да се спазват всички мерки. Той добави, че съкращението на медицинския експертен съвет ще бъде МЕС.

„Това е съвет от доблестни колеги. Приехме това предизвикателство заради всички нас. Влизаме в този съвет като лекари и ще излезем като такива. Влизаме в имената си и искаме да ги запазим такива на изхода. Не бихме приели, ако не вярвахме, че можеше да се справим“, уточни председателят на медицинския съвет.

„Формално ще изпълнявам ролята на председател. Считайте ме за координатор. Членовете са – проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог в МБАЛ „Токуда“, проф. Галина Кирова, специалист по образна диагностика, проф. Севделина Поповска, патолог, Медицински университет – Плевен, адв. д-р Мария Петрова, медицинско право, д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, директор на психиатричната болница „Иван Рилски“, доц. Атанас Мангъров, началник на клиника по инфекциозни болести, доц. Васил Велчев, кардиолог, доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар, проф. Георги Момеков, фармаколог, д-р Валентин Павлов, представител на Българския зъболекарски съюз, проф. Николай Младенов, анестезиолог, доц. Росен Калпачки, невролог, д-р Александър Симидчиев, пулмолог, Константин Вълков, програмен директор на БНР“, обяви проф. Костов.

„Нашата функция е изготвяне на алгоритми и препоръки за лечение и диагностика на коронавируса“, добави той.

Съветът ще дава брифинги през вторник и петък. Освен това ще бъде създаден Facebook-портал, в който ще има информация за всичко важно и одобрено от Министерството на здравеопазването.

Доц. Мангъров коментира използването на т.нар. „бързи тестове“.

„Сутрин се чуват някои странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат. Интересно е какво се случва с контактите на един болен. Те могат да бъдат два вида – едните да са тези, които да са го заразили него. Те може да са го заразили, но да е минало време и може вече да не отделят вируса в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни от коронавирус, трябва да се направи друго изследване. Ако това не се прави, ние този човек го вкарваме в графата „отрицателен“ и това се прави масово. Втората група контактни, ако се изследват само с методи, при които вирусът се отделя в околната среда, ще останат неоткрити. Ние можем да получим данни, че някой е прекарал инфекцията с имунохромотографски бързи тестове. До момента в Южна Корея са направени 190 000 теста. В Германия на ден се правят 20 000 теста. Това не може да се прави с тези бавни тестове. Ние използваме тестове, които се използват за потвърждаване на една потвърдена инфекция“, каза доц. Мангъров.

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама