Нумеролог разкрива: Каква е кармата на народа ни според азбуката ни

182

Когато става дума за духовната същност на буквите, не може да не споменем, че изначално българската глаголическа азбука (глаголица) е била създадена от гениалния филолог Константин-Кирил като азбука на божественото слово и свещенослужението на говоримия действен български език. Тя е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, а буквите за близки звукове имат сходни очертания.
Поради тази причина с основание е наречена от учените най-съвършената графична система от древни времена до днес. Всеки звук има знак-достойнство, което азбуките на повечето други езици не притежават. Така Константин Философ и Методий постигат с глаголическите азбучни знаци извеждането на азбуката на българския език като Християнско послание.
Ето защо трябва да подчертаем, че глаголическата азбука на българския език е първата и единствена в света християнска, а не езическа азбучна графичност. Тя е духовното послание на дълбоко вярващите християни Константин Философ и Методий, които влагат в глаголицата християнската символика, тоест те кодират Христовата вяра в писмените знаци на българския език.(*)
(*)Кина Къдрева, За азбуката или големия български ход, Литературен свят. Глаголицата притежава закрилна за българския език и българския народ феноменалност. Тя е не само послание, но и молитва за България и българския народ, за неговата духовност и благополучие. Първата буква е обозначена със знака и звука „Аз“, но и със смислово значение на „Аз“-Азъм-Аз съм, а в тази дума е вложен филисофски смисъл на осъзналия себе си човек в единството си с Бога; на Азът като начало на човешкото като божествена същност и като висша връзка с божественото, а оттам всички изисквания и отговорности на това да си Човек. Глаголическият знак „Аз“, подобно на всички знаци в глаголицата, има магичен смисъл, носи магическа сила на словото и на българския език. Тази магическа сила и енергия са вложени от Константин Философ и Методий в смисъла и начертанията на самата глаголическа азбука като азбука на божественото слово и свещенослужението на говоримия, действен български език. Затова българската глаголица е свещено писмо, което не само с преведените текстове на християнската каноническа литература, а с всяка буква и с всеки свой знак обвързва човека с Бога и изявява божественото в човека, за да освети човешкия дух и човешкото съзнание и да ги извиси към Бога чрез християнската религия и богослужение. (*)
(*) Пак там. Именно затова глаголическият знак „Аз“ е не само начален знак и буква, но в него е закодиран смисълът на божието слово, изявяващ смисъла на азбуката и кодиращ философията на българите. Втората старобългарска азбука – кирилицата, възниква като граждански опростен вариант на глаголицата с цел масовото ограмотяване на християните. Известно време двете азбуки са употребявани успоредно, но към края на Х и началото на ХI век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. По нейното авторство често се спори, но безусловно в основата на създаването й са Константин-Кирил и неговият най-верен ученик и последовател Климент. А и не случайно тя е наречена кирилица. За нас като българи е по-важно да знаем, че тази азбука, използвана от милиони по света, е сътворена в България. И макар да съдържа и гръцки букви, в основата й е моделът на глаголицата. Тя отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква, а думите се изписват така, като се изговарят. Това прави нашата писменост уникална, благодарение на която ние четем и пишем, без да се колебаем като други европейски народи пред думите на родния си език. А с приемането ни в Европейския съюз, от 2007 г кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.
Можем да твърдим, че глаголицата и кирилицата са две знакови системи на една азбука. Кирилицата не е нова азбука, а по-удобната и масова за ползване знакова система на азбуката на българския народ при разширените нужди на държавността, политиката, християнството, грамотността и образованието. И така възниква въпросът: Щяхме ли ние, българите, да сме същите, ако пишехме на глаголица или на старобългарската кирилица, която е претърпяла редица промени и осъвременявания, особено в резултат на правописната реформа през 1945 г, когато биват премахнати буквите Е двойно и голяма носовка и се стига до окончателния вариант на съвременната българска кирилица, която използваме и днес? Безспорно, сигурно щеше да има различни характеристики и нюанси в характера и съдбата ни като индивиди, народ и нация, защото всяка буква носи определена енергия и вибрация в зависимост от поредността си в азбуката и числото, на което отговаря. Вероятно и думи като България, българин, родина, народ, човек и много други съществени български думи щяха да имат различни от сегашните си вибрации, но същността и основата на българските букви остава една и съща, а именно: нашата българска азбука е най-свещеното нещо, което притежаваме като народ, защото тя не само е огромно културно наследство, но е божествена и свещена по произход. Тя е посветена на връзката ни като народ, християни и държава с Бога, тя е уникална и неповторима.
Буквите са свещени небесни знаци, самите те говорят и излъчват светлина. Когато става дума за език, писменост всяко действие, всяка промяна, особено на основни неща, не са без съдбовно значение. В нашата азбука специфични чисто български букви вече отсъстват – за добро или за зло – никой не може да каже. Но пък съвременната кирилица вече ни въздейства и формира със своите вибрации и енергии повече от 70 години – цял един човешки живот. А за да се задействат определени вибрации и да окажат влияние върху характера и съдбата на човек, понякога са нужни много по-малко – от 1 до 5 години! За нас като българи е по-важно да запомним думите на Черноризец Храбър: „Българската книжовност е свята, защото свят човек я е сътворил“ и да сме горди, че притежаваме уникална, свещена културна, научна и литературна ценност, придаваща ни не само национална и християнска, но и божествена идентичност.
А ето и един исторически феномен, заради който можехме да не сме същите българи, държава и нация, ако народът не бе повярвал в един друг феномен, наречен през 1894 г. от Иван Вазов в романа „Под игото“ „чудновата комбинация“, „уловена в мрака светулка“, „необяснима игра на случая“, „каприз на случая или орисия“, довел до драматични обрати в историята ни и началото на освобождението ни от турско робство. Именно вярата не толкова в Бога, а в знамения, чудеса, магия, характерна за българския народ, е причината народът масово да повярва на едно пророчество още от 1769 г., приписвано на известния по онова време швейцарски старец-пустинник Мартин Задек (*), но считано по-скоро за анонимно и описано от писателя революционер Захарий Стоянов още през 1884 г в „Записки по българските въстания“.
Източник: woman.bg