Написахме този текст ден след катастрофата на магистрала Тракия, в която загинаха шест човека през април.
Само четири месеца по-късно отново е обявен ден на траур, отново заради пътна катастрофа.
Иска ни се никога повече да не ни се налага да пишем такива думи.
Пазете се и не бързайте. Животът е безценен.
Все бързаме…
За работа, за вкъщи, за да вземем детето от училище, да стигнем по-бързо до града, където ще прекараме уикенда…
И така и не се научихме, че никога бързащият не стига първи.
А понякога изобщо не стига…
Всяка новина за автомобилна катастрофа ме белязва. Независимо, че не познавам нито една от жертвите или ранените.
Само като си представя какво им е на семействата на тези хора, направо настръхвам.
Изживявам го сякаш е свързано с моя лична история. Това чувство започна да се повтаря твърде често.
Затишие. И след него поредната черна хроника, от онези, които толкова ме покрусват, че дори не мога да се държа на краката си. Целият ми ден се очерня.
Самата аз, като шофьор, всеки път се чувствам съкрушена след като шофирам по магистрала Тракия. Пътувам по нея минимум веднъж месечно и преди да тръгна на път, винаги се моля…
Защото знам как се изпреварва в лява лента с по-стар модел кола, която няма капацитета да направи това изпреварване като нов автомобил. Знам как изпреварват мен, знам как бясно ми присветват отзад, щом само стотна след изпреварването не съм се прибрала в дясната лента. Сякаш тази секунда е толкова ценна за тях и ако я изгубят, забавени от мен, светът ще свърши.
Всъщност светът наистина ще свърши. Да!
Ако не престанем да бързаме. Ако си даваме повече сметка за истински ценните и важните неща в живота.
Защото повярвайте, за роднините и близките на хората от автобуса Бургас – София, пътувал днес, на петък 13-ти, светът вече приключи.
Какъв е смисълът да караме умни и сигурни автомобили след като колкото и екстри да има дадено возило, онзи, който го управлява, е важният. Неговият разум, неговото усещане за самопротекция и грижа за другите.
Надявам се един ден в света да се въведе такава политика, че всички шофьори всеки ден да са длъжни да гледат клипове с автомобилни катастрофи, или поне преди да тръгнат на път. Това все някак ще остави отпечатък в съзнанието и една „аларма“ ще дава сигнал в мислите ти всеки път, когато предприемеш рискова маневра…
А докато този ден дойде, нека Бог ни пази и закриля. Защо явно ние или не можем, или не знаем как…
Автор: една жена, съпричастна с тъжните събития от 13.04.2018 г.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
