Уникалната история на жена, която дълги години се преструвала на мъж, за да кара танк (СНИМКИ)

Снимка: topwar.ru

Саша „Мъжкараната“ се сражавала три години срещу силите на Третия Райх, без никой да разбере самоличността и’.

В годините на Втората световна война жените в Червената армия основно се свързвали с военно-медицинските учредения (61% от медицинския персонал), подразделенията за свръзка (80% от личния състав) и пътни войски (половината личен състав), пише сайтът topwar.ru, цитирани от НОВА. На фона на тези факти особено се отличават жените танкистки, които били едва 20 на брой. Дори сред военната авиация дамите били по-добре представени, като например добилият слава и известност полк за нощни бомбардировки „По-2”, който германците наричали „нощните вещици”.

Любопитна е съдбата на нежните дами, които избрали да служат в танковите подразделения – поприще, което се смятало за изцяло мъжко. Една от най-известните съветски танкистки е Александра Ращупкина, която си заслужила прякора „Саша Мъжкараната”.

Александра Митрофановна Ращупкина е единствената девойка танкист от Самарската област. Родена е на 1 май 1914 года в Сайр-Дарински (днес на територията на Узбекистан). Детството и юношеството си тя прекарва в узбекската ССР, където работи като трактористка.

След нападението на Третия Райх срещу СССР, мъжът и’ е мобилизиран в редовете на Червената армия и се отправя към фронта. На няколко пъти 27-годишната Александра се обръща към властите с молба да я пратят на фронта. От местната наборна комисия и’ отказват с аргумента, че била една от най-добрите трактористки в Узбекистан.

 

След известно време Александра отново се явява пред наборната комисия, но предрешена като мъж. Младата жена подстригала косата си, облякла мъжки дрехи и се явила пред отговорните органи. Пред инспекторите тя се представила за Александър Ращупкин. Тъй като по това време администрацията работела хаотично и във военновременни условия, на „Александър” не му поискали паспорт.

След приемането си в армията, Александра е изпратена в Московската област, където завършва шофьорски курс. След това я изпращат в Сталинград, където в продължение на два месеца се обучава за водач-механик на танк. Докторът, който я преглеждал, естествено разбрал, че пред себе си има жена, но Александра го убедила да я остави да се бие на фронта. По-късно той я сравнява с френската национална героиня Жана Д’Арк.

Само три дена преди завършването на курса е и първото бойно кръщение на Александра Ращупкина, когато подразделението и’ попада под ударите на германска бомбардировка. Дори в този страшен момент жената си останала жена – вместо да се страхува за живота си, тя се ядосала, че новото и’ облекло се превърнало в дрипи.

По-късно Александра Ращупкина служи в състава на 62-ра армия под командването на ген. Василий Чуйков. По това време никой не подозира, че един от най-успешните командири на танк Т-34 е жена.

Ращупкина взема участие в боевете за Сталинград, а после и при съветското настъпление към Полша. В продължение на три години нито екипажът на танка й, в който тя е механик-водач, нито останалите й бойни другари научават, че тя е жена. По спомени на другите танкисти тя винаги се държала много мъжествено, а и фигурата й изглеждала мъжка – широки рамене, малки гърди, къса коса. Единственото, което я доближавало до женствеността, било високото й ниво на хигиена, за което другите войници се шегували:

„Ти, Саня, си чист като девойка!”

Тайната и’ е разкрита през февруари 1945-а година, когато танковата част, в която Александра служила, започва настъпателни боеве на територията на Полша. По време на битките за град Болеславец танкът, в който се намирала Ращупкина, е нападнат. При попадение на германски снаряд машината се подпалва, а механик-водачът е контузена и тежко ранена в бедрото. Един от бойните другари на Александра я превързва и научава истината за самоличността и’.

По-късно в болницата лично я посещава генерал Чуйков. Вместо да бъде наказана, тя остава в полка, а документите и’ по нареждане на генерала са преправени на такива с женско име. След войната Ращупкина и мъжът и’ живели в Самара, където тя завършила и висше образование, получавайки инженерска диплома. Умира през юни 2010-а година на 97-годишна възраст.

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама