Ромката Мария: Който не работи, не трябва да яде (Видео)

55

Снимка: vesti.bg

Как за по-малко от две години ромско семейство се измъква от нищета в ромската махала до мечтания дом

Семейството на ромката Мария от село Джурово край Правец, с много труд и воля успява коренно да промени живота си за по-малко от две години.
От барака, в която живеят 8 човека, купуват етаж от къща в центъра на селото.

Срещaта с Мария Докова е в новия и’ дом. Тя е майка на 6 деца, които е отгледала в изключително тежки условия.
Цял живот си е мечтала да има постоянна работа, две стаички с коридор и баня, а основният принцип в живота и’ е: „Който не работи, не трябва да яде“.

„Живеехме 7 човека с общо 250 лв., когато можехме помагахме на възрастни жени от селото за градината и те ни даваха храна в буркани, така оцелявахме“, споделя Мария Докова пред vesti.bg.

Най-необичайното нещо около изстрадалата жена е, че тя иска да се спрат социалните помощи, за да се научат всички да се трудят.
„По-добре да се спрат помощите, но да има работа. Който работи ще яде, който не работи – няма да яде. Аз искам да работя и моят мъж Васил също, макар че е болен – той иска, но няма къде. Всички заводи в района ги затвориха, а младите стават все по-мързеливи“, категорична е Мария.

45-годишната жена e от тези, които са осъзнали, че образованието е изключително необходимо и щом внуците и’ пораснат, задължително ще влизат в час. Учила е до 7-ми клас и може да чете.

„Много съжалявам, че не съм продължила с училището, моите учителки и те така ми казваха, но аз не ги послушах тогава. Внуците ми са още малки, но щом пораснат задължително ще влизат в час“, категорична е тя.

 

В малката постройка, в която са живели не е имало баня и канализация, а през зимата водата е замръзвала и е ставало още по-трудно.

„Най-голямата ми мечта беше да имам баня, молех се на Господ и вярвах, че ще ме чуе. Господ ни чу и ни даде повече, отколкото сме си помисляли. Исках да имам две стаички, а сега имаме четири“, казва с усмивка Мария.

Животът на ромската фамилия се преобръща, когато се запознава със социалния предприемач Владо Петров. Той е твърдо решен, че може да им помогне да подобрят живота си. Така със собствени средства закупува едно бременно прасе и 10 кокошки, а ромите дават своята дума, че ще се грижат за тях.

„Никога не сме мислили, че ще можем да гледаме животни, преди да срещнем Владо. Сега вече имаме повече прасета и си купихме с наши пари още кокошки“, казва г-жа Докова.

Семейството освен, че се прехранва от продукцията си, успява и да припечелва като продава от свинското месо на свои приятели и познати. С първите събрани пари си правят мечтаната баня срещу бараката, в която живеят. А година по-късно семейството решава коренно да промени начина си на живот и купува евтин етаж от къща в селото извън ромската махала, като за цялата сума, отново им помагат Владо и негови приятели.

„Много сме щастливи тук. Има място за всички, децата има къде да си играят, не е шумно. Дворчето си го копаем и засаждаме, сега си купихме и овощни дръвчета“, споделя Мария.

В новата си къща имат единствено външна тоалетна и все още се налага да ходят до ромската махала, за да се къпят в истинската им първа баня. Докови са сигурни, че с много труд ще успеят скоро да си направят и в новия дом.

„Най-важното нещо е човек да вярва силно в това, което иска. Не трябва да спира да се труди и Господ ще чуе молбите му“, убедена е Мария.

Владо Петров, който помага на Мария и нейните роднини, е създател на “Ферми Аме” – системен модел за работа със семейства от ромски произход, който съчетава създаването на лични стопанства в областта на земеделието със социална работа със семействата и децата. Подходът на Владо повишава качеството на живот на семействата и променя отношението им към образованието на децата, за да постигне трайна промяна в техния живот.