Снимка: Pixabay
Природата на Земята се дави в найлонови торбички. Природозащитници постоянно алармират за пагубните последствия от разпространяването на пликове от полиетилен за околната среда и биологичното разнообразие.
В началото на седмицата Кения въведе най-строгия закон в света срещу найлоновите торбички. Всеки, който произвежда, продава или използва такива, е заплашен с до четири години затвор или глоба до 40 хиляди долара, предава „БНТ“.
Преди шест години България също се опита да ограничи тяхното използване, макар и с по-малко заплашителни мерки. Резултатът е противоречив и неясен.
В една от месарниците в столицата на Кения Найроби се виждат най-лошите ефекти от масовото използване на полиетиленови торбички. От стомасите на някои от кравите са извадени поне 20 плика. Безразборното им хвърляне вреди също на морски животни, както и на хората.
„Тези найлонови торбички достигат до морето, където стават на все по-малки и по-малки пластмасови частички, т.нар. микропластмаса. Тя пък вече, чрез морските организми навлиза в хранителната верига. Оттам нататък, пътят до нашата чиния е много кратък“, коментира Евгения Ташева – екологично сдружение „За земята“.
За много потребители на пазара обаче еднократните торбички са незаменимо удобство. У нас често казват, че не си българин, ако вкъщи нямаш найлонова торбичка, натъпкана с още найлонови торбички. Разбира се, безцелното трупане на полиетиленови пликове е екологичен проблем не само тук, а по целия свят.
Какво обаче прави България, за да намали тяхното потребление?
През 2011 година у нас беше въведена продуктова такса за найлонови торбички. Нейната цел е да ограничи производството и използването на пликове от този материал, като насочи интереса на потребителите към екологични алтернативи.
„Ние намалихме т.нар. чантички – тип „потник“, до три процента. Свихме производството. Да, ние се ориентирахме към други неща, но това не помогна на природата“, заяви инж. Любозар Фратев – изп. директор на фирма производител на полиетиленови продукти.
От бизнеса не вярват, че таксата има ефект, защото много производители действат в сивия сектор, а повечето търговци изобщо не искат от пазаруващите пари за торбичка.
Според социологическо проучване, извършено по поръчка на екоминистерството в края на 2016, все повече хора се въздържат от найлоновите торбички. Данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от природозащитници, показват значително нарастване в последните години. Тази статистика обаче включва и видовете, които не са в обхвата на таксата.
„Искаме да видим много по-голяма амбиция от страна на министерството. Първо, таксата да се прилага задължително върху всички размери найлонови торбички за пазаруване, включително и тези, които са без дръжки“, допълни Ташева.
По думите на Антон Пейчев – старши-експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, МОСВ, Европейската комисия разработва нов метод, с който всички държави – членки на ЕС, точно и еднакво да измерват употребата на найлонови торбички. Поне преди приемането му екоминистерството не предвижда по-строги законови норми, а пълната забрана все още е далеч.
Така, у нас опазването на околната среда продължава да зависи най-вече от потребителите.
