Слънцестоенето е моментът, когато Слънцето преминава през най-отдалечените от небесния екватор точки на еклиптиката (траекторията на звездата по небето през годината). Това се случва и през лятото, и през зимата, когато настъпват, съответно, най-дългият и най-краткият ден.
Тази година зимното слънцестоене настъпи на 21 декември в 23:48 ч., когато започна и астрономическата зима. Денят ще се удължава постепенно до 21 юни 2023 г., когато ще настъпи лятното слънцестоене. По време на зимното слънцестоене височината на Слънцето над хоризонта е минимална, докато по време на лятното слънцестоене тя е максимална. Преди и след слънцестоенето височината на звездата над хоризонта остава почти непроменена. Именно „замирането” на Слънцето е дало името си на това астрономическо явление.
Учените наричат зимното слънцестоене началото на астрономическата зима, а лятното слънцестоене – началото на астрономическото лято. Жителите на Северното полукълбо наблюдават това явление през декември и юли, а в Южното полукълбо е обратното. В Северното полукълбо зимното слънцестоене настъпва на 21 или 22 декември, в зависимост от това дали годината е високосна или не. В дните, близки до слънцестоенето, над Полярния кръг (66,5 градуса северна ширина) слънцето изобщо не се издига над хоризонта и настъпва полярна нощ. Ден преди Рождество Митологията, свързана със Слънцето, се нарича соларна. В ранния етап на историята на човечеството тя е играла много важна роля. Сред по-голямата част от народите слънцестоенето означавало възраждане на силата на Слънцето.
В Древния Рим по това време са отбелязвали празника на плодородието – Сатурналии (17-23 декември). Народът е организирал тържества в чест на бог Сатурн, който бил смятан за покровител на земеделието. Това били големи пиршества и за известно време робите ставали равни на господарите си. Когато през IV в. се разпространява християнството, 25 декември, денят, близък до зимното слънцестоене, става празник на Рождество Христово. Тази дата е узаконена от Вселенския събор на християнската църква в Ефес през 431 г.
След като папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар през 1582 г., 25 декември е заменен със 7 януари. Коледа все още се празнува на 25 декември, но по нов стил. Днес той се празнува през декември от католици, протестанти и други християни, които живеят според Григорианския календар. Голяма част от православните християни, включително Руската православна църква, празнуват Коледа на 7 януари. В Китай между 21 и 23 декември се празнува Дунчжи или „Пределът на зимата“. Според дългогодишна селска традиция годината е разделена на 24 земеделски сезона, т.нар. нунли, като всеки от тях се изчислява според положението на слънцето. Дунчжи е 22-рият, предшестван от период на „големи снегове“ и последван от „малки студове“. На този ден е прието да се оставят настрана текущите дела и да се посвети време на семейството. В Швеция и други държави от Северна Европа на 13 декември се отбелязва денят на Света Лучия – мъченица от Сиракуза, която била ослепена и убита заради вярата си в Христос. До 1753 г. в Швеция се използва Юлианският календар, като зимното слънцестоене се пада на 13 декември. На този ден се избира младо момиче да играе ролята на светицата.
Според една от версиите името Лучия идва от латинската дума lux, която означава „светлина“ и символизира прехода към началото на пролетта. Източните славяни празнували през този период Коледа. Младежите и девойките изпълнявали традиционни песни и получавали почерпка за това. След приемането на християнството започнали да наричат Коледа забавлението по време на Бъдни вечер.
