Според Кирил Петков заяви, че най-разумно е Паметникът на Съветската армия да бъде преместен, за да бъде част от историята, но да не бъде разрушен. 

Всеки може да премахва и премества паметници, но ние като българско общество трябва да влезем в дълбочината на този проблем и да поговорим сериозно коя е истината на нашата история, обясни той, предаде Бтв.

„Аз лично не вярвам, че в средата на нашата столица трябва да имаме паметник с човек, който държи шмайзер над главата си. Но, от друга страна, това е част от историята и не трябва да я забравяме. Да имаме толкова имена на руски генерали и да не знаем какво се е случило“, каза още Петков.

Той коментира и годишнината от началото на войната в Украйна. „Става дума за един режим, който решава да влезе в територията на друга държава и да унищожи цялата инфраструктура“. По думите му трябва да „излезем от територията и да го помислим на чисто човешко ниво“. „Съчувствам със сърцето и душата си колко много хора страдат“, коментира Петков. Според него България е застанала на правилната страна на историята.

Цените не спират да растат, а това влияе на цялото общество. След млечните продукти, рязък скок има и в цените на консервите. Поскъпването при тях е с цели 40%.

По данни на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в момента в България се произвеждат около 150 000 тона консерви. Много са факторите, които определят крайната цена. Поскъпването в магазините вече е факт, предаде Нова телевизия.

Най-голямо е увеличението при лютеницата и киселите краставички. При консервирания боб, киселото зеле и граха скокът е между 50 стотинки и лев. Дори за семействата, които предпочитат от години да си произвеждат консерви в домашни условия, това традиционно начинание вече излиза солено.

Утре отбелязваме празника Сирни заговезни. Този празник се нарича още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости.

По традиция на този празник младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Те искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, а те им отговарят – „Простено да ти е и от мен, и от Бога“ или „Просто да ти е, Господ да прощава“. На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.

На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът, е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав, пише az-jenata.bg

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.

В неделя и понеделник ще има променлива, по-често значителна облачност и на места, повече втория ден, ще превали дъжд.

В неделя в много райони северно от планините и в Източна България ще духа силен югозападен вятър и ще бъде топло – минималните температури ще са между 7° и 12°, максималните – предимно между 18° и 23°. В понеделник от запад ще започне понижение на температурите, но в Източна България ще остане с южен вятър и все още топло за февруари.

На места ще има и валежи, предимно от дъжд, в планините над около 1200 метра – от сняг. През последния ден на месеца и през първите три на март ще преобладава облачно време. Във вторник вятърът ще се смени с източен, ще бъде слаб до умерен. На места, повече в Южна България, ще превали дъжд, предимно слаб.

През следващите три дни ще остане с повишена вероятност за валежи, в повечето места предимно слаби. В сряда и четвъртък в Източна България вятърът ще стане североизточен, в петък ще се ориентира от северозапад. Температурите ще се понижат още и дъждът ще преминава в сняг.

Земетресение с магнитуд 4,7 е регистрирано в Източна Турция късно снощи, съобщава Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).

Огнището на труса е било да дълбочина 5 километра, а епицентърът се намира в района на град Сивас.

Няма данни за пострадали и разрушения.

Стана ясно, че самокатастрофирал тир временно ограничи движението през Прохода на Републиката в събота сутринта.

При инцидента, станал в участъка преди село Въглевци, няма пострадали, предава Нова телевизия.

Екипи на полицията пренасочват леките автомобили през Прохода Шипка, а товарните изчакват на място.

Стана ясно, че автобус на градския транспорт се е ударил в стълб на бул. „Константин Величков” в София. Инцидентът става минути след 9 часа.

Според информацията от МВР на шофьора му е прилошало. Няма данни той да е употребил алкохол или наркотици.

При удара е пострадала леко на една жена, която е приета за прегледи в болница „Пирогов”.

Днес почитаме Свети Тарасий. Той се е родил през VIII век в Цариград в семейство на високопоставен служител в императорския двор. Негов братовчед бил ученият богослов и по-късно патриарх Фотий (виж 6 февруари). Благодарение на доброто си образование Тарасий бил издигнат на висока длъжност в двореца.

По това време иконоборците (отхвърляли почитането на свещените изображения) имали надмощие и положението на православните ставало все по-трудно.

Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, се нуждаела от църковен водач с благочестие, добра богословска подготовка и управленски способности, за да може да се успокои животът в Църквата. И така се спрели на Тарасий, който бил още мирянин. За да го убедят, от императорския двор му обещали, че ще свикат вселенски събор за разглеждане на иконоборческия спор. Тогава Тарасий приел избора и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.

По време на своето служение светецът се постарал да възстанови мира в Църквата и в държавата. А на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес.

За основа на вероопределението на събора били взети богословските творения на свети Йоан Дамаскин (виж 4 декември). Свети Тарасий положил много усилия за изкореняване на симонията (т. е. заплащане за придобиване на църковни длъжности), както и за оздравяването на цялостния живот в Църквата, пише БТА.

Същевременно светителят развил богата благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан от целия народ. Но заради отказа си да даде развод на император Константин от законната му съпруга и да го венчае за негова сродница, праведният патриарх бил подложен на гонение и унижения. Упокоил се в 806 г.

Първият пролетен месец ще е доста влажен. В сряда – четвъртък почва дъжд и сняг. Около 2 март ще има студ във височините около минус 5, а в ниското 8 градуса.

В България ще е горещо за началото на пролетта. Март месец ще е малко по-топъл, но и по-дъждовен. Тази прогноза направи климатологът проф. Георги Рачев, предаде Бтв.

Той прогнозира, че тази зима може да се окаже най-топлата откакто се прави метеорологична статистика. От 1 до 5 март ни очаква динамично, топло и дъждовно време, категоричен е той. На 8 март отново ще се затопли рязко и температурите вероятно ще достигнат до 15 градуса.

В столицата температурите ще са високи в края на тази седмица и ще се застуди в средата на следващата. Пловдивчани и варненци също ще се радват на топли почивни дни, но в началото на следващата седмица там ще е доста дъждовно.

Смяната на времето през 2023 година е в неделя, 26 март 2023 година от 3:00 часа през нощта, когато часа се сменя с един напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа.

Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите.

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник “Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.