На началника на гарата в Лариса беше наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Припомняме ви, че тежката катастрофа стана  в неделя , а той е дал официални показания за катастрофата в прохода Темпе в Централна Гърция, при която загинаха 57 души, съобщават гръцките медии.

Следователят и прокурорът единодушно решиха 59-годишният мъж да остане в ареста по обвинение за застрашаване на безопасността на транспорта, което носи наказание до десет години затвор, както и за множество убийства по невнимание, предаде телевизия Скай. Адвокатът на обвиняемия заяви, че клиентът му „поема частта от отговорността, която му се пада“, като остави отворена възможността да се търси отговорност и от други лица.

Множество експерти изказаха мнение, че системите за управление на влаковете в Гърция не отговарят на необходимите стандарти, а многолюдни демонстрации в страната поискаха отговорност от управляващите за трагедията.

Премиерът Кириакос Мицотакис поиска извинение от близките на жертвите и от цялото общество.

По публикацията работи: Велислава Велева

Поредно земетресение с магнитуд 4,5 бе регистрирано в окръг Хатай, Южна Турция тази нощ. За това съобщи правителствената Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации.

Епицентърът на труса е бил в залива Искендерун, Средиземно море. Дълбочината на земетресението, регистрирано в 23:49 ч. местно време (22:49 ч. българско време), е била 5,39 километра.

Ръководителят на АФАД Юнус Сезер каза, че засега няма информация за ранени хора и за нанесени материални щети. Окръг Хатай е сред най-силно засегнатите райони при унищожителните земетресения на 6 февруари.

Днес ще бъде предимно слънчево. Временни увеличения на облачността ще има главно над планинските и крайните южни райони, но ще е почти без валежи. В сутрешните часове на отделни места в низините и котловините видимостта ще е намалена.

Вятърът ще се ориентира от запад-югозапад, ще бъде слаб до умерен. Максималните температури слабо ще се повишат и ще са между 11° и 16°, в София – около 12°.

Над планините облачността ще бъде променлива, почти без валежи. Ще духа умерен до силен вятър от запад-северозапад, след обяд – от югозапад. Максималната температура на 1200 метра ще е около 6°, на 2000 метра – около минус 1°.

По Черноморието ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад, след обяд ще се ориентира от юг-югозапад. Максималните температури ще са 12°-14°. Температурата на морската вода е 7°-8°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 55 мин. и залязва в 18 ч. и 20 мин. Продължителността на деня е 11 ч. и 25 мин. Луната в София залязва в 6 ч. и 48 мин. и изгрява в 17 ч. и 18 мин. Фаза на луната: един ден преди пълнолуние.

Тази година месец март се очаква да бъде с валежи под средните за месеца и средни температури около климатичните норми – средните максимални между 9 и 13 градуса, а средни минимални: от -1 до 3 градуса.

Месецът започна със сравнително ниски температури и значителна облачност. От 07 до 11 март мъглите ще бъдат често явление, а температурите ще се повишат.

През второто десетдневие смесени валежи от дъжд и сняг с пролетен привкус се очакват в периодите 12-13 март. От 14 до 19 март ще има повече слънце и пролетни температури.

В третото десетдневие от 20 до 24 март се очаква захлаждане, валежи от дъжд, по високите полета и планините ще превали отново сняг. Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март, а метеорологичната пролет от 25 март.

Температурите през последните дни от месец март ще се повишат и ще превишават 15-градусовата температурна бариера, а в традиционно най-топлите места ще достигат до 22-24 градуса.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, скача тази седмица с 0,86 на сто до 2,472 пункта. От началото на годината равнището му се вдига с 6,74 на сто (от 2,316 пункта).

Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.

Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм.

Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.

Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.

Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева. Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Брашно тип „500“ поскъпва с 0,7 на сто до 1,38 лева за килограм.

Оризът поскъпва с 1,6 на сто и се купува по 3,21 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,38 лева за брой на едро в края на седмицата.

Грипът и тази зима не подмина много от нас. Променливото време често ни подвеждаше да се обличаме по-леко, отколкото е необходимо и настинките и свързаните с тях бактериални инфекции бяха често проблем, особено за децата и по-възрастните хора.

В отговор на вирусните и бактериални инфекции се активира имунната ни система, но нейните функции са свързани с образуването на свободни радикали, които при натрупването си могат да увредят нормалните клетки. От друга страна, при имунните реакции се отделят специфични вещества, които стимулират възпалителни процеси. При всички инфекции има увеличаване на процесите на разграждане на белтъците, което води до повишаване на белтъчните загуби в организма. При инфекциите намаляват нивата на голям брой витамини и минерали, които участват в имунните функции като витамин А, С, желязо и цинк, както и витамините от В група, които имат важна роля в метаболизма на белтъците и енергията. Всичко това води до хранителни дефицити и в резултат – до умора и отпадналост или както често ги наричаме „пролетна умора”.

Как да избегнем “пролетната умора”
Чрез храненето си ние можем да подкрепим имунната си система и възстановителните процеси след прекараните през зимата инфекции. Известно е, че храненето съществено повлиява имунитета, като значение имат както недохранването, хранителните дефицити и поднорменото тегло, така и прекомерният хранителен прием, нездравословният модел на хранене, свръхтеглото и затлъстяването. Недохранването, ниският прием на енергия и белтък подтискат имунните функции. Имунитетът се нарушава от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване. Това се свързва и с недостатъчния прием на витамини и минерали с такива диети. Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини, при затлъстяване.

Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Тези витамини и минерали играят специална роля в имунните реакции, за образуването и активността на имунните клетки. Неблагоприятно е и действието на големите количества захар, тъй като те може да бъдат причина за образуване на вещества, които стимулират възпалителните процеси.

Препоръчителни храни за подкрепа на имунитета
1. Храни и напитки, богати на вещества с антиоксидантно действие (витамин С, каротени, витамин Е, цинк, селен, биофлавоноиди и др.), които са важни за преодоляване на вредните последствия от вирусните и бактериални инфекции.

Зеленчуците и плодовете, особено тези с червен, жълт и тъмно зелен цвят са богати на каротени. Същевременно в по-голяма част от тях има много витамин С и флавоноиди. Сега през пролетта може да намерите на пазара много полезни зеленчуци – спанак, коприва, лапад, киселец, салати, зелен лук и чесън, магданоз! Все още има и цитрусови плодове – портокали, лимони, мандарини, грейпфрут, също и киви. Яжте зеленчуци и плодове не по-малко от 400 грама на ден! Зелените листови зеленчуци (спанак, коприва, лапад, киселец) са богати и на желязо, но много малка част от него се всмуква в червата. Същото се отнася и за желязото от зърнените и бобовите храни. Витамин С значително подобрява всмукването на желязото от растенията. Такова действие имат и плодовите киселини. Затова, за да усвоите по-добре съдържащото се желязо в боба, лещата, пълнозърнестия хляб, спанака или копривата пийте по време на ядене лимонов или портокалов сок или яжте цитрусови плодове за десерт. Киви, шипков чай също са много богати на витамин С.

Чесънът, лукът кромид и праз лукът съдържат сулфиди, съединения на сярата, които не само засилват имунната система, но и спират растежа на микробите, намаляват възпалителните процеси. За да се образуват тези съединения обаче е необходимо чесънът да се нареже и смачка, лукът и праз лукът да се нарежат и след това да постоят известно време. Тогава от тях се отделят ензими, които довеждат до образуване на активните вещества.

2. Киселото мляко е друга ценна храна, която ежедневно трябва да ядем за подкрепа на имунитета и за да сме здрави. Млякото не само съдържа ценни белтъци, но има специално значение поради живите млечни бактерии. Те са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата. Някои продукти, които се образуват от млечно киселите бактерии като бактериоцини и млечната киселина също така подтискат растежа на вредните, предизвикващи болести микроорганизми.

3. Постното месо, рибата, млякото и млечните продукти, яйцата са източници на висококачествени белтъци, а бобовите храни и ядките са растителните продукти, богати на белтъци. Консумирайте ежедневно поне един представител от белтъчните храни, както за възстановяване на белтъчните загуби, така и за подкрепа на имунитета. Месото, рибата и яйцата са богати също на витамин В6; месото и яйцата на минералите цинк и желязо. Рибата и другите морски храни са основният източник на селен. Рибните мазнини са богати на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалително действие. Затова консумирайте риба поне 1-2 пъти седмично. Бобовите храни и ядките, освен че са добри източници на белтък, съдържат и нужните за поддържане на имунитета витамин В6, цинк и желязо. Бобовите храни са богати и на сапонини – вещества, които “мобилизират” имунната система. Ядките са богати и на витамин Е, съдържат селен и флавоноиди.

Тъй като голямото количество мазнини, особено от животински произход потиска имунитета и същевременно увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания когато купувате месо, избирайте го постно – без видими тлъстини, а пилешкото месо е по-добре да е без кожа, защото в нея се съдържат основно мазнините и холестерола. Когато купувате колбаси, четете етикета – за препоръчване са тези, в чийто състав няма сланина. Предпочитайте млякото обезмаслено или с ниско съдържание на мазнини (до 2 %). От млечните продукти по-здравословни също са тези с по-ниско съдържание на мазнини – извара, краве сирене.

4. Консумирайте пълнозърнест хляб и макаронени изделия от пълнозърнесто брашно. Те са богати на минерали и витамини, също и на полезните за здравето растителни влакнини.

5. Ако имате проблеми с теглото, намалете количеството на консумираната храна. Ограничете приема на мазнини от всички възможни източници. Намалете консумацията на празни калории от захар и продукти, включващи захар, напр. безалкохолни напитки. Ограничете алкохола. Увеличете зеленчуците и несладките плодове. Следете теглото си. Пролетта не е подходящ сезон за много ниско калорийни диети.

Увеличете физическата си активност, правете 1 час дневно това, което обичате: ако предпочитате да се разхождате – ходете пеша, ако обичате да играете футбол, възстановете практикуването на любимия спорт.

Земното магнитно поле ще се активизира около 11 март. Подобни ще бъдат данните и на 19 март, а също и в периода 22 -23 март, както и в края на месеца.

На 11 март, на 22 март и от 30 до 31 март се очакват слаби геомагнитни бури, които с ще се проявят в северните ширини. На ширините на Балканите проявлението ще бъде слабо.

Предвид и на променливото време, хората с хронични заболявания е препоръчително да следят показателите си на кръвното налягане, да избягват стреса и да подсилят имунната си система.

Михаил Михайлов Константинов е български учен, математик, професор, бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия, бивш председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД и, към май 2021 година става негов член. През юли 2021 бива отстранен от Съвета на директорите заедно с Валери Петров Борисов.

Биография
Роден е на 5 март 1948 г. в София. Завършва специалност „Математика“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките.

Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН.От 1999 до 2003 г. е заместник-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Член е на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател. В периода 2012 – 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета, а впоследствие отново е негов член.

Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Полицията съобщи, че жена на 66 години е загинала при челен удар на два автомобила. Пътният инцидент е станал в събота на входа на Панагюрище.

Говорителят на ОДМВР- Пазарджик Мирослав Стоянов уточни, че жената, управлявайки лек автомобил, навлиза в насрещната лента и отнема предимството на движещия се срещу нея джип.

На мястото се е извършил оглед, а екипи на полицията е регулирал движението в участъка..

„Честит 8 март, мамо!” – на бас, че сте го писали с детския си почерк. И после сте свикнали да честитите празника: на съученички, приятелки, колежки. На жената до вас.

И усмихнато да приемате букети, поздравления и подаръци, ако от малка са ви обличали в розово. Или пък с презрителна гримаса отхвърляте „тоя комунистически празник”… Голямо объркване цари около датата 8 март и си струва да си припомним какво се чества на нея.

Осми март е Международен ден на жената, който почита борбите на жените за равни права по цял свят.

Историята:

На 8 март 1857 г. в Ню Йорк жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.

През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

Идеята:

На жените винаги се е налагало да се борят за своите права, независимо в коя страна и в кой исторически период се намират. А 8 март, Международният ден на жените, е чудесен повод да поговорим за неравнопоставеността и за проблемите, пред които жените по света са изправени, пише “Дневник”:

8 март не е ден за купуване на рози, парфюми и други подаръци. Не ни е нужен специален ден, в който да показваме любовта и уважението към майките, приятелките, съпругите и дъщерите си.

Но ни е нужен ден, в който мъжете и жените открито да поговорят за домашното насилие, за изнасилването, за дискриминацията, за сексизма, за феминизацията на бедността и най-вече за това, че неравнопоставеността на жените не е само женски проблем. Това е проблем на цялото ни общество, на цялото човечество.

Днес е 8 март. Нека отбележим празника с признание не само към тези, които обичаме, но и към тези, на които дължим своите права. Това, че днес в България жените гласуваме, образоваме се, свободни сме да избираме своя професионален и личен път, не е даденост, а резултат от нечия дълга борба.

Борбата срещу неравноправието, насилието и стереотипите продължава и днес по цял свят.