Паниката е много лош съветник в случай на земетресение. Просто трябва човек да запази самообладание и да действа по вече тренираните начини. Това д-р Лилия Димитрова, сеизмолог в сектор “Сеизмология” към Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към Българската академия на науките (БАН), за начините, по които трябва да реагираме в случай на земетресение, пише Фокус.
„България е земетръсна зона, колкото и да няма земетресения с много голяма сила. Ние трябва да имаме това в предвид и да взимаме превантивни мерки, а не да чакаме и да питаме „Ще стане ли? Няма ли да стане?“, коментира д-р Димитрова.
Според нея първата превантивна мярка, която можем да предприемем, за да се предпазим от щети при земетресение, е да знаем дали мястото, в което живеем се намира в земетръсен район, както и какви земетресения могат да стават в него.
„Примерно, в София, по исторически данни, в района са ставали земетресения с магнитуд над 6. Преди няколко години в Перник се реализира над 5“, отбеляза тя.
По думите ѝ имайки предвид това, можем да укрепим нашето жилище.
„Ако не да укрепим конструкцията, можем вътре интериорът да бъде укрепен. Гардеробите, шкафовете трябва да бъдат закрепени за стената, така че при едно разлюляване да не падат върху хората и да породят травми или дори смърт“, съветва д-р Димитрова.
Освен това, тя допълни, че е добре да се запознаем с това къде се намират носещите конструкции на сградата, в която се намираме.
„Когато стане едно земетресение и се разлюлее къщата, трябва да се отиде там, където мястото е най-сигурно, като под здрава покъщнина, която би трябвало да издържи, ако сграда има тежки повреди“, каза сеизмологът.
Д-р Димитрова посочи, че можем да приготвим една чанта или куфар с неща от първа необходимост – вода, консерви, дрехи и т.н. и когато стане силно земетресение, след като мине опасният трус, който би ни затрупал, да вземе чантата и да излезем навън.
