Йордан Дянков: Младежката работа е кауза, а приоритетът за младите остава само на хартия

Какво прави един младежки работник и защо младежките центрове са повече от места за свободното време: по темата разговаряме с Йордан Дянков, младежки работник с над 25 години опит, координатор на инициативи, свързани с Младежката столица Варна, и бивш ръководител на Черноморския младежки център.

Младежката работа като кауза

Според Дянков основната роля на младежкия работник е да подкрепя младите хора чрез неформално образование. Той посочва и сериозен проблем – липсата на достатъчно ясна законова дефиниция за професията, което води до различни тълкувания за нейното място и смисъл.

За него младежката работа не е просто професия, а кауза, която изисква вътрешна мотивация и желание да помагаш на младите в развитието им.

Дянков критикува разминаването между политическите обещания и реалните политики. По думите му неглижирането на младите хора е сериозен проблем, а когато заявеният приоритет не се вижда в законите и бюджетите, той остава само декларация.

Той добавя, че това не се отнася само до Черноморския младежки център, а е знак за по-дълго неглижиране на младежката работа и на организирането на смислени дейности в свободното време.

Според него именно смисленото ангажиране на младите в свободното им време подпомага социализацията, личностното развитие и превенцията на агресивно поведение и кибертормоз.

Дянков обръща внимание и на реалното общуване. Навлизането на социалните мрежи е отслабило уменията на част от младите хора да комуникират лице в лице, а младежкият център може да бъде среда, в която тези умения отново се развиват.

В разговора той коментира и необходимостта от закон срещу онлайн радикализацията. Според него не бива да се поставя етикет върху цялото младо поколение, защото онлайн радикализацията е по-широк обществен проблем и не е явление, характерно само за младите.

Дянков смята, че законът може да създаде регулативна рамка, но не всички проблеми могат да бъдат решени със законодателни мерки.

Като пример от практиката той посочва работата на Черноморския младежки център. През последната година в негови дейности са участвали около 2700 души, а уникалните участници са били приблизително 2200.

По думите му част от младите не са останали еднократни участници, а са започнали да се включват редовно и да организират собствени инициативи. Така центърът е създал мрежа от доброволци и активни млади хора, които постепенно са преминали от участие към самостоятелно организиране на събития.

Дянков определя като една от най-важните функции на младежката работа възможността младите да опитват, да грешат и да се учат от последствията в контролирана и подкрепяща среда. Според него младежките работници, психолозите, социалните работници и образователните медиатори могат да бъдат до тях в първите им стъпки към самостоятелност.

Той подчертава, че това е различно от урока в учебника, защото преживяното остава като личен опит. Когато младият човек започне сам да създава инициативи, да поема отговорност и да работи с връстници, младежката работа изпълнява една от основните си цели – превръща участника в активен човек.

Посланието на Йордан Дянков към подрастващите е да изживеят младостта си свободно, весело и смело, но и да бъдат разумни и обединени. Към хората, които работят с подрастващи, той отправя призив да не се отказват лесно, защото тази дейност е кауза, чийто резултат се вижда най-вече в промяната на младите.