Бюджет 2026 без реформи, спорът за минималната заплата остава ключов

След като Бюджет 2026 вече е приет, въпросът за доходите на работещите в България остава открит. Темата беше обсъдена в ефира на Нова телевизия от Ваня Григорова, бивш икономически съветник на КТ „Подкрепа“, и Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Спор за ефекта от бюджета

Добрин Иванов определи бюджета като „довършителен“. По думите му документът не предвижда нови мащабни реформи, а цели да затвърди вече започнати процеси. Той посочи, че доходите в частния сектор продължават да растат, но основният проблем остава липсата на договорен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Иванов заяви, че вината е споделена, тъй като синдикатите и работодателите не са успели да постигнат обща формула през последните две години. Ваня Григорова също определи бюджета като „довършителен“, като подчерта замразяването на част от социалните плащания, включително майчинството и обезщетенията за безработица.

По време на разговора спорът се съсредоточи върху механизма за определяне на минималната работна заплата. Според данни, представени от Иванов, МРЗ е нараснала с 55% за периода 2024 – 2026 г., докато икономическият растеж е 8,5%, инфлацията е 17%, а производителността на труда е увеличена с 4%.

Иванов заяви, че настоящият модел е несправедлив и не отговаря нито на европейската директива, нито на Конвенция 131 на Международната организация на труда. Той призова за по-обективен модел, при който заплатата се договаря директно между социалните партньори.

Ваня Григорова предложи минималните възнаграждения да се договарят по икономически сектори, както е в редица западноевропейски страни. Според нея това е начинът да се приложи духът на европейските директиви. Тя предупреди, че ако работодателите отказват преговори, а правителството не защитава интереса на работещите, има риск от пълно замразяване на доходите.