Анализите на „Евростат“ показват, че през 2025 г. средно 11% от младежите в ЕС на възраст 15–29 години не работят, не учат и не преминават професионално обучение. Делът е леко по-нисък от 11,1% през 2024 г. и значително под 15,2% през 2015 г., но остава над целта от 9% до 2030 г., заложена в Европейския стълб на социалните права.
Разлики по възраст и позицията на България
Проблемът засяга различните възрастови групи в различна степен. Сред младежите на 15–19 години делът е 5,3%, а при навлизане в активна възраст стойностите се повишават.
В групата 20–24 години делът е 12,8%, а при 25–29-годишните достига 14,7%.
България е сред страните с най-висок дял на младежи, които нито учат, нито работят. През 2025 г. страната заема второ място в ЕС с 13,8%, след Румъния с 19,2% и пред Гърция с 13,6%.
Въпреки това данните показват подобрение в дългосрочен план. През 2015 г. показателят у нас е бил 22,2%, а през 2024 г. е спаднал до 12,7%, което е отреждало на България шесто място в ЕС. Увеличението до 13,8% през 2025 г. показва необходимост от по-активни политики за интеграция на младите хора.
Най-добри резултати през 2025 г. отчитат Нидерландия с 5,3%, Швеция с 5,9% и Словения с 7,6%. В периода 2015–2025 г. 22 от 27-те държави членки са намалили броя на NEET младежите. Най-голям напредък има в Италия с 12,4 процентни пункта, в Гърция с 10,5 пункта и в Хърватия с 9 пункта.
