Проф. Ива Христова: Няма лабораторно потвърждение за хантавирус и място за паника

Във връзка със съобщения за регистриран случай на хантавирус в западния окръг Арад, Румъния, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова внесе яснота за българските граждани. В ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS тя заяви, че към момента няма лабораторно потвърждение от румънските власти.

Защо няма място за паника

Проф. Христова подчерта, че липсват доказателства за такъв пациент, а самата диагноза е под въпрос, тъй като пациентът не е пътувал до Южна Америка, където се срещат по-опасни разновидности на вируса.

По думите ѝ заболяването у нас се предава само чрез екскременти на заразени гризачи в определени райони и не се предава между хората. Тя добави, че българските случаи през годините са с различна клинична картина и значително по-ниска смъртност в сравнение с щамовете в Андите.

Разлики между хантавирус и COVID-19

Проф. Христова посочи, че няма основания за сравнение с пандемията от COVID-19. Механизмът на предаване на хантавируса е различен и той няма потенциал за масово разпространение. Заразяване при случаен контакт на обществени места е изключено, а риск съществува само при много близък и продължителен контакт с болен човек при полагане на грижи.

По отношение на терапията тя отбеляза, че към момента няма официално одобрено специфично антивирусно средство, тъй като при ограничено разпространение разработването на лекарства не е приоритет.

Ебола: Каква е ситуацията в Африка

В коментар за разпространението на ебола в Конго и Уганда проф. Христова уточни, че става дума за познат вариант на вируса, който периодично предизвиква огнища със смъртност между 50 и 70 процента.

Тя обясни, че при хантавирус предаването е трудно, докато при ебола заразяването на контактните лица става много по-лесно чрез контакт с кръв, телесни течности и тъкани.

Въпреки сериозността на ситуацията в Африка в България не се налагат допълнителни мерки на летищата. Проф. Христова припомни, че страната поддържа постоянен граничен здравен контрол, а липсата на директни полети до засегнатите райони допълнително намалява риска.