Константинов: Около 10 000 гласа трябват за депутатско място, 120 000 за влизане в парламента

Изминалите избори поставиха редица въпроси пред българското общество – от ефективността на борбата с купения вот до техническите проблеми при видеонаблюдението. В ефира на бТВ математикът Михаил Константинов и Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда представиха анализ на основните тенденции, оформили окончателната картина на вота.

Активност и резултати

Ива Лазарова, чиято организация наблюдава процеса в над 30 населени места, отчете спад на избирателната активност в т.нар. „рискови секции“. По думите ѝ това е пряк резултат от засилените полицейски действия срещу практиките за купуване на гласове.

Михаил Константинов, бивш заместник-председател на ЦИК, определи изборите като „по-спокойни“. Той посочи, че победителят е бил ясен предварително, а основната интрига е била дали по-малките формации ще преминат 4-процентовата бариера.

По време на дискусията Константинов посочи, че при сегашната конфигурация „цената“ на едно депутатско място е около 10 000 гласа. За преодоляване на 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание са нужни приблизително 120 000 гласа.

Константинов коментира и вота от чужбина. Според него гласуващите зад граница не променят изборния резултат и броя на мандатите. Той даде за пример изборите през 2017 г., когато над 150 000 гласа от чужбина не са повлияли на разпределението на нито един мандат. По думите му създаването на отделен район „Чужбина“ няма да промени тази ситуация.

Ива Лазарова посочи, че техническите проблеми при видеонаблюдението се дължат на остаряла техника, лоша интернет връзка или недостиг на капацитет сред членовете на секционните избирателни комисии.

Тя обърна внимание и на проблеми при обучението на комисиите. По думите ѝ софийските обучения са били твърде кратки, пропускани са важни детайли, а посещаемостта е била много ниска. Стотици членове са били сменени в последния момент, което според нея е риск за честността на процеса.

Михаил Константинов се усъмни, че изборните резултати ще бъдат оспорени пред Конституционния съд. Той направи сравнение с изборите през 1997 г., когато битката е била геополитическа и е касаела ориентацията на България между Изтока и Запада. Според него днес, след влизането на страната в ЕС и НАТО, подобен дълбок обществен разлом липсва.