Радев предупреди за риск от инфлационна спирала в еврозоната заради енергиен шок

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви в интервю за Ройтерс, че България е отчела ограничено и еднократно повишение на инфлацията при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за общата валута нараства. Според Радев ефектът върху инфлацията е в диапазона от 0,3 до 0,4 процентни пункта и е съпоставим с опита на Хърватия.

Инфлацията и подкрепата за еврото

Инфлацията в страната се забави до 2,3% през януари спрямо 3,5% месец по-рано и като цяло следва тенденциите в еврозоната. Радев отбелязва, че подкрепата за еврото се е увеличила след присъединяването — до 54% сред домакинствата при 45% преди това, докато в бизнес средите тя достига около 70%.

По думите на управителя геополитическата обстановка, включително войната в Иран, може допълнително да засили положителните нагласи заради усещането за по-голяма икономическа защита. В същото време той предупреждава, че рисковете пред инфлацията в еврозоната се увеличават заради поскъпването на енергията и нарастващата несигурност.

„Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока“, посочи Радев, като добави, че вероятността от по-негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок. Той посочи риск домакинствата и бизнесът да коригират инфлационните си очаквания по-бързо, което може да доведе до вторични ефекти — нарастване на заплатите и цените и до формиране на инфлационна спирала.

Радев подчерта, че Европейската централна банка трябва да бъде готова да реагира своевременно, включително с повишаване на лихвените проценти, ако се появят признаци за траен ценови натиск. По думите му към момента инфлационните очаквания остават относително стабилни, но обстановката е силно динамична и податлива на бързи промени: „Ако шокът продължи и започне да се пренася върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи.“

Радев отбеляза, че пазарите вече калкулират повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през годината, като първото се очаква през юни. Европейската централна банка ще следи внимателно динамиката на инфлацията, цените на енергията, икономическите нагласи и развитието на конфликта в Близкия изток — фактори, които ще бъдат ключови за бъдещите решения по паричната политика.

Радев допълни, че еврозоната влиза в настоящата ситуация от по-стабилна позиция в сравнение с 2022 г., но предупреди, че евентуални държавни субсидии могат да засилят инфлационния натиск.