140 години от Съединението: Как България си върна земята

140 години от Съединението на България

На 6 септември се отбелязват 140 години от Съединението на България – паметна дата в българската история, белязала първия етап от националното обединение и ревизията на Берлинския договор. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия, оставяйки останалото българско население под османска власт. Стремежът към обединение води до създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТРЦК) през 1880 г., чиято цел е обединението на Княжеството с Източна Румелия. За тази цел са създадени и комитетите „Съединение“.

Съединението – акт на волята

През февруари 1885 г. Захари Стоянов оглавява БТРЦК, подкрепяйки идеята за Съединение под управлението на княз Александър Батенберг. Ролята му е решаваща, тъй като отказът му да признае акта би осуетил начинанието. На 6 септември 1885 г. отряди навлизат в Пловдив, а областният управител Гаврил Кръстевич е арестуван. Създадено е временно правителство с д-р Георги Странски начело, обявяващо присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг утвърждава присъединяването с манифест, приемайки титлата княз на Северна и Южна България. Въпреки съпротивата на Русия, Съединението получава международно признание с Топханенския акт от 24 март 1886 г., подготвен от Илия Цанов. Договорът установява общо правителство, парламент, администрация и армия за двете части на страната, като единственото разграничение е формалното назначаване на княза за генерал-губернатор на Източна Румелия от султана. Денят на Съединението е обявен за официален празник през 1998 г.