140 години от Съединението: Как България си върна земята

140 години от Съединението на България

На 6 септември се отбелязват 140 години от Съединението на България – паметна дата в българската история, белязала първия етап от националното обединение и ревизията на Берлинския договор. Съединението е резултат от стремежа на българското население, разделено след Берлинския конгрес от 1878 г. на Княжество България и Източна Румелия, към обединение.

Борбата за Съединението

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято цел е осъществяването на обединението. Захари Стоянов, застанал начело на БТРЦК през февруари 1885 г., подкрепя идеята за Съединение под скиптъра на княз Александър Батенберг, чиято роля е ключова за успеха на начинанието. На 6 септември 1885 г. отряди навлизат в Пловдив, арестуват областния управител Гаврил Кръстевич и се формира временно правителство начело с д-р Георги Странски, обявяващо присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг утвърждава присъединяването и приема титлата княз на Северна и Южна България.

Международно признание и последващо развитие

Въпреки съпротивата на Русия, Съединението получава международно признание чрез Топханенския акт от 24 март 1886 г., договорен от Илия Цанов. Според споразумението между България и Османската империя, двете части на страната имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото разграничение е, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия, до Обявяването на независимостта на България през 1908 г. Денят на Съединението е обявен за официален празник на страната през 1998 г.