Според финансови анализатори: Пазарните сътресения вършат работата на централните банки

По-строгите условия на финансиране на пазарите, предизвикани от сътресенията в банковия сектор, са свършили голяма част от работата на централните банки вместо тях, засилвайки аргументите за скорошно прекратяване на повишаването на лихвените проценти, твърдят анализатори.

За по-малко от две седмици акциите на американските банки се понижиха с над 15%, разходите за заеми на по-слабите компании скочиха, а рисковата премия по финансовия дълг на САЩ е най-висока от май 2020 г. насам.

Подобни ходове, според някои икономисти, са еквивалентни на многократни повишения на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ. Сътресенията също подтикнаха инвеститорите да намалят залаганията за повишаване на лихвите.
Очаква се Федералният резерв да повиши лихвите с 25 базисни пункта в сряда, в сравнение с очакванията за движение от 50 базисни точки по-рано този месец.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард смята, че сътресението на пазара може да допринесе за затягането на ЕЦБ, ако намалее търсенето и инфлацията.

Финансовите условия отразяват наличието на пари в една икономика, така че те диктуват плановете за разходи, спестявания и инвестиции на бизнеса и домакинствата. Централните банки се опитват да ги затегнат, като повишават лихвите, за да забавят нарастващите цени.

След колапса на Silicon Valley Bank и разгрома на акциите на Credit Suisse, който доведе до поглъщането й в неделя от швейцарския конкурент UBS, условията за финансиране на пазара рязко се затегнаха.

Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, смята, че мащабът на затягането е еквивалентен на добавяне на 1,5 процентни пункта към лихвения процент на Федералния резерв.

„Финансовите условия са най-строгите, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти“, каза той, отбелязвайки, че американският индекс на Bloomberg, който взема предвид паричните пазари, корпоративния дълг и движенията на фондовия пазар, е достигнал най-строгите си нива от март 2020 г.

Признаците за затягане на финансовите условия са многобройни.

От 9 март насам допълнителната доходност на американските корпоративни нежелани облигации (.MERH0A0), изплащана върху безрисковите лихвени проценти, се повиши с колосалните 88 базисни точки.

Акциите на американските банки (.SPXBK) паднаха с около 16%. Европейските банки (.SX7P) са надолу с 11%, дори след отскачането при спасяването на Credit Suisse.

Рисковата премия по дълговете, емитирани от банки и други финансови компании, се повиши с 56 базисни точки в Съединените щати (.MERCF00) и 76 базисни пункта в еврозоната. (.MEREB00)

Тези ходове и повишената несигурност могат да доведат до значително затягане на стандартите за кредитиране на банките в Еврозоната и Обединеното кралство, каза Goldman Sachs, макар и с по-малък мащаб, отколкото по време на финансовата криза от 2008 г. или дълговата криза в Еврозоната през 2011 г.

„Дори да приемем, че нестабилността на пазара ще намалее през следващите дни и седмици, ние смятаме, че е вероятно да останат някои от затегнатите финансови условия“, казва старшият икономистът на ABN AMRO Бил Дивини.

„Като се има предвид, че това ще свърши част от работата на Фед по затягането, като потисне кредитирането за реалната икономика, то вероятно ще намали и необходимостта от по-нататъшно затягане на политиката.“

Дивини каза, че това също може да е причина Фед да намали лихвите тази година.

Междувременно цените на петрола паднаха с 9% от 9 март насам, още един дезинфлационен фактор, който може да помогне на централните банкери.

„ПРЕДИМНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ“

Goldman Sachs заявява, че затягането на стандартите за банково кредитиране, което очаква, може да извади 0,25 до 0,5 процентни пункта от икономическия растеж в Съединените щати през 2023 г., което е еквивалентно на въздействието на още 25-50 базисни пункта от повишения на лихвените проценти на Фед. Има опасност ударът да бъде още по-голям, добавят те.

Други са по-предпазливи относно използването на пазарни индикатори за тълкуване на финансовите условия във време, когато ниската ликвидност води до извънгабаритни движения на пазара.

„Нестабилността на лихвените проценти се дължи на опасенията от инфлацията и растежа и размиването на позицията, така че тези ходове трябва да се приемат със зърно сол“, каза Патрик Санер, ръководител на макро стратегията в Swiss Re, имайки предвид големите колебания в държавните облигации.

„Внезапното затягане на финансовите условия има значение само до степента, в която стегнатостта се поддържа и остава подредена“, каза той, добавяйки, че това зависи от това дали централните банки поддържат решимостта си за борба с инфлацията.

Дарио Пъркинс, управляващ директор, глобален макрос в консултантската компания TS Lombard и бивш съветник на Министерството на финансите на Великобритания, нарече оценките за въздействието, което последните сътресения биха имали върху ефективните лихвени проценти, „до голяма степен догадки“.

„Централните банки вече нямат добра представа за истинската стегнатост на паричната политика“, каза той.

Той очаква по-малките банки да ограничат кредитирането по начин, който може да има голямо въздействие върху по-малките и средните предприятия, като удар по съвкупното търсене.

„Това ще помогне на властите да победят инфлацията, но по начин, който е неконтролиран и неразрешим, рискувайки ненужни трудности.“

Превод и редакция: Венета Николова