Турски професор: Случи се едно явление без аналог в света. Вероятно се случва за пръв път

Това заяви проф. д-р Хасан Сьозбилир, който е известен турски сеизмолог. Той твърди, че сме станали свидетели на явление, което най-вероятно досега никога не се е случвало. По негови думи за 15 дни фактически има счупвания на сегменти в 7 разлома. Професорът заяви, че трусовете с епицентър Кахраманмараш са най-големите за последните пет века

Земетресенията в Кахраманмараш са явление без аналог в световен мащаб и са вероятно най-големите, случили се през последните 500 години. Това мнение изрази проф. д-р Хасан Сьозбилир, директор на Центъра за изследвания на земетресенията към Университета „Докуз Ейлюл“ в Измир, пред участниците в научна конференция в Истанбул, предава БТА.

Ученият разказа, че съвместно с други експерти от университетите в Елязъг, Сивас, Ескишехир и Афионкарахисар („Афион Коджатепе“) и екипи на правителствената Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) и Съвета за научни и технически изследвания на Турция (ТЮБИТАК) са направили проучвания на разломите в поразените зони при разрушителните земетресения, които разтърсиха Югоизточна Турция в периода 6-20 февруари т.г. Най-големите два труса бяха с магнитуд 7,7 и 7,6 и станаха на 6 февруари в турския южен окръг Кахраманмараш.

„При първото земетресение с магнитуд 7,7 по Рихтер се счупват сегменти по разлома, наречен Нарлъ, както и по разломите Аманос-Пазарджък и Еркенек. Девет часа по-късно (при второто земетресение на 6 февруари) се счупват сегменти по намиращите се по на север разломи Чардак и Доганшехир, които произвеждат земетресение с магнитуд 7,6 по Рихтер.

А на 20 февруари разломът Антакия произвежда земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер. За 15 дни фактически има счупвания на сегменти в 7 разлома“, обясни проф. Сьозбилир.

По думите му това е явление, което няма аналог в света и вероятно се случва за пръв път.

„На фона на проучванията може да заключим, че земетресенията миналия месец с епицентър Кахраманмараш са най-големите за последните пет века”, добави той.

По публикацията работи: Пламена Сутева