Как Хомо сапиенс са придобили бяла кожа и сини очи в Европа и как са оцелели през ледниковия период?

Сензационно ново генетично изследване показва как хората в Европа са оцелели през суровия ледников период. Известен факт е, че Европа изобщо не е била приветливо място по време на този период от време. Голяма част от континента е бил покрит с ледници. Хомо сапиенс е възникнал преди около 300 000 години в Африка, след което се разпространява по целия свят, достигайки Европа преди най-малко 45 000 години. Европа е била владението на неандерталците, но те са изчезнали преди около 40 000 години. Хомо сапиенс, които са се установили в по-топлите части на Европа – Франция, Испания и Португалия, са оцелели, а тези, които са се установили на италианския полуостров са измрели, което се оказа голяма изненада за учените. Изследването дава сведения и за появата на характеристики като светла кожа и сини очи при европейците.

Европа далеч не е била рай по време на ледниковата епоха, когато огромни ледници са покривали големи части от континента, правейки обширни площи негостоприемни за хората. Но нашият вид – тогава нов имигрант в Европа, издържа, макар и с големи трудности, предава Ройтерс, цитирайки данни от проведено ново генетично проучване.

Изследователи в сряда разкриха анализ на данни за генома на 356 ловци-събирачи, живели в региона преди 35 000 и 5 000 години – най-студеният период от ледниковата епоха между 25 000 и 19 000 години. Изследването позволи да се дешифрира динамиката на населението на праисторическа Европа, включително движението на групи от хора и някои ключови физически черти.

Докато някои популации са се криели и са оцелели в относително по-топлите части на Европа, включително Франция, Испания и Португалия, други са измирали на италианския полуостров, показва проучването. Изследването също така дава представа за появата на характеристики като светла кожа и сини очи при европейците.

„Това е най-големият древен набор от геномни данни за европейски ловци-събирачи, правен някога“, каза палеогенетикът Козимо Пост от университета в Тюбинген в Германия, водещ автор на изследването, публикувано в списание „Nature“.

„Това освежава познанията ни за това как човешките същества са оцелели през ледниковата епоха“, добави палеогенетикът и съавтор на изследването Хе Ю от Пекинския университет в Китай.

Европа е била владението на неандерталците, нашите здрави братовчеди с големи вежди, но те са изчезнали преди около 40 000 години, след като нашият вид, Хомо сапиенс, е установил стабилна опора на континента. Хомо сапиенс възниква преди около 300 000 години в Африка, след което се разпространява по целия свят, достигайки Европа преди най-малко 45 000 години.

Различни групи ловци-събирачи бродели из европейския пейзаж, ловували големи бозайници, включително вълнести мамути, вълнисти носорози и северни елени, и събирали ядливи растения. По време на най-студения период на ледниковата епоха, известен като последния ледников максимум, ледените покривки, наречени континентални ледници, покриват половината част от Европа, като голяма част от останалата част е в тундрови условия със замръзнала почва.

Единствените хора, оцелели през този най-суров период в Европа, са ловци-събирачи, които са намерили убежище в части от Франция и Иберийския полуостров, установи проучването. Италианският полуостров, за който преди се смяташе, че е бил убежище за хората през този период, всъщност е бил точно обратното – всичките му жители са загинали.

„Голяма изненада е, че хората са изчезнали на италианския полуостров“, каза главният автор на изследването Йоханес Краузе, директор на Института Макс Планк за еволюционна антропология в Германия.

Този регион е бил повторно заселен преди около 19 000 години от ловци-събирачи от Балканите, които впоследствие са се разпространили из цяла Европа и преди около 14 500 години са заменили всички, които са живели там, установиха изследователите.

„Преди около 14 000 до 13 000 години климатът е станал по-топъл и повечето части на Европа постепенно са се превърнали в гора, подобно на днешната“, казва Ю.

Хората от вида Хомо сапиенс, които са навлезли в Европа след миграция от Африка, са били тъмнокожи. Данните за генома показват промяна към светла кожа сред хората в Европа преди между 14 000 и 8 000 години, която се ускорява с последващото разпространение на земеделието на континента.

Някои черти на западноевропейските ловци-събирачи, известни със сини очи и тъмна кожа, се различават от „колегите“ им в Източна Европа, които имат светла кожа и тъмни очи. Тези две популации започнали да се кръстосват преди около 8000 години едва след като първите фермери пристигнали в Европа от Анадола – съвременна Турция – и изтласкали всички ловци-събирачи на север.

Данните за генома показват, че популациите, свързани с това, което се нарича Gravettian култура, датираща от преди около 34 000 до 26 000 години – известна с определени видове каменни инструменти, пещерни рисунки и малки скулптури, наречени фигурки „Венера“ – всъщност не са хомогенни. Вместо това имало две до голяма степен несвързани популации, споделящи културни атрибути.

„Голяма изненада за мен“, каза Ю, „е фактът, че популациите на Гравети са имали две генетично различни предци и че една от тях е изчезнала от Европа.“

Превод и редакция: Пламена Сутева