Според проведено проучване на „Галъп интернешънъл“, сред хора в 57 държави, около една трета от хората по света искат да мигрират. За да бъдем по-точни, става въпрос за 36% от запитаните. Около 59% имат желание да останат в страната, в която се намират, а останалите казват, че не могат да преценят. Хората от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират, което не е учудващо.
36% от запитаните по света искат да мигрират. Както се очаква, най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти. Мнозинства, склонни към миграция, личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Това са резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население (и около 90% от страните, които са свободни да проведат и публикуват резултати от проучвания на общественото мнение).
36% от запитаните отговарят „друга страна“ на въпрос „Ако разполагахте с необходимите документи, бихте ли искали да живеете в друга страна, или бихте предпочели да останете в страната, в която сте?“, 59% отговарят, че биха предпочели да останат където са, а останалите не могат да преценят.
Младите (до 34 г.) респонденти са значително по-склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи мотивацията да се имигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
Анализът показва също, че личният доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
„Фактът, че всеки трети (и дори повече) от жителите на изследваните 57 държави иска да емигрира, е повече от показателен. Причините да се смени държавата, в която живееш, със сигурност са разнообразни и сравнението на държави не е съвсем подходящо. Очевидно е, че икономическите обстоятелства доминират подобно решение, но далеч не са единствените. Изглежда, наистина силната културна идентичност е най-мощният фактор за обратното – да останеш в своята държава. Затова и регистрираме сравнително ниски нива на подобни намерения в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия“, коментира президентът на на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев.
Къде сме ние?
Точно една четвърт от участвалите в изследването българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от две трети (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.
