Баба Нурие Дерменджиева от смолянското село Средногорци си отиде преди на 110 години. Столетницата умира спокойно в съня си, докато е при двете си дъщери. Родопчанката е родена на 12 октомври 1912 г, като тя е работила цял живот – отглеждала е картофи и фасул и се е занимавала със земеделие.
Дерменджиева е родена на 12 октомври 1912 г., което я прави истинска рекордьорка за ширините ни. На 12 януари т.г. тя издъхва сред близките си в маданското село Средногорци. Два-три месеца преди да почине не беше вече добре, загуби говор, иначе дотогава беше с акъла си и говореше. Но изнемощя, отиде си от старост, това са много години и много труден живот е водела“, каза синът й, 81-годишният Рамадан Дерменджиев.
Баба Нурие до 80-годишната си възраст била много здрава. След това последвали три леки инсулта, претърпяла операции на жлъчка и на 105-годишна възраст – на око, но продължила да е жизнена. Рамадан е най-голямото от шестте й деца, които отгледала почти сама. Баба Нурие има трима сина и три дъщери. Преди година починал средният й син, но не й казали, за да не се разстройства. Съпругът й Реджеп починал през 1952 г., от силикоза, на едва 36-годишжна възраст. Тогава живеели в обезлюденото сега село Рустан.
Нурие цял живот работила, гледала картофи и фасул. Пенсионирала се като земеделски производител. Винаги готвела с домашно масло, вместо с олио. Имала обаче режим, следобед си взимала дрямка. И не се ядосвала често, никога не е пушила или пила алкохол.
„Не се спираше, толкова жизнена беше. Все ни помагаше. Не се застояваше на едно място. Последните 2-3 месеца започна да се предава. Накрая не можеше да приказва, искаше нещо да каже, но не можеше“, допълва най-голямата й снаха.
По публикацията работи: Велислава Велева
