От носенето на тежестите на Римската империя до създаването на възможност за търговия на дълги разстояния, скромното магаре е изненадващо влиятелно.
Те са най-известни със своята забележителна способност да носят тежки товари и упорит – почти стоически – подход към труда. В някои части на света магарето се е свързвало, може би несправедливо, с термини за обида или подигравка. Но във френско село на около 174 мили (280 км) източно от Париж археолозите направиха откритие, което помага да се пренапише много от това, което знаем за тези недооценени товарни животни.
На мястото на римска вила в село Boinville-en-Woëvre екип открива останките на няколко магарета, които сравнени с повечето видове, които познаваме днес, са направо огромни.
„Това бяха гигантски магарета“, казва Людовик Орландо, директор на Центъра по антропобиология и геномика на Тулуза, в Медицинското училище Purpan в Тулуза, Франция. „Тези екземпляри, които бяха генетично свързани с магарета в Африка, бяха по-големи от някои породи коне.“
Орландо ръководи проект, който извлича ДНК от скелетите на магаретата. Това е част от много по-голямо проучване за проследяване на произхода на опитомяването на магарета и последващото им разпространение в други части на света. Изследването предоставя изненадващи прозрения за историята на нашия собствен вид, чрез връзката ни с тези многостранни животни.
Според Орландо магаретата, отглеждани в римската вила в Boinville-en-Woëvre, са високи 155 см (61 инча, или 15 педи – единица за измерване на височината на коня) от земята до холката (ръб между лопатките). Средната височина на магаретата днес е 130 см (51 инча/12 педи). Единствените съвременни магарета, които се доближават в известна степен до тези големи размери, са американските мамутни магарета – мъжки магарета, които са необичайно едри и често са използвани за разплод.
Гигантски магарета като тези, намерени в Boinville-en-Woëvre, може да са имали важна, но недооценена днес роля в разширяването на Римската империя и по-късните й опити да задържи своята територия, казва Орландо.
„Между 2-ри и 5-ти век римляните ги развъждат за производство на мулета [чрез кръстосването им с коне], които играят ключова роля в транспортирането на военно оборудване и стоки“, казва той. „Въпреки че са открити в Европа, те са отгледани и смесени с магарета, идващи от Западна Африка.“
Но промените в съдбата на Римската империя вероятно са допринесли и за изчезването на тази гигантска порода магарета.
„Ако нямате империя, широка хиляди километри, нямате нужда от животно, което пренася стоки на огромни разстояния“, казва Орландо. „Нямаше да има икономически стимул да продължат да произвеждат мулета.“
За да проследи, как магаретата са изиграли своята роля в човешката история, международен екип от 49 учени от 37 лаборатории изследва геномите на 31 древни и 207 съвременни магарета от цял свят. Използвайки техники за генетично моделиране, те успяват да проследят промените в популацията на магаретата с течение на времето.
Те открили, че магаретата най-вероятно са опитомени за първи път от диви магарета – вероятно от скотовъдци – преди около 7000 години в Кения и Африканския рог, Източна Африка. Въпреки че това е малко по-рано, отколкото се смяташе преди, може би по-изненадващо, изследователите също заключиха, че всички съвременни магарета, живеещи днес, изглежда са произлезли от това единствено опитомяване.
Предишни проучвания обаче предполагат, че може да е имало и други опити за опитомяване на магарета в Йемен. Интересното е, че това първо опитомяване на магарета в източна Африка съвпадна с изсушаването на някога зелена Сахара. Рязкото отслабване на мусоните отпреди около 8200 години, съчетано с повишена човешка дейност под формата на паша и опожаряване, доведе до намаляване на валежите и постепенното разпространение на пустинята и района на Сахел. Опитомените магарета може да са били решаващи за адаптирането към тази все по-сурова среда.
„Вярваме, че поради климатичните промени местното човешко население е трябвало да се адаптира“, казва Орландо. „Магаретата са били използвани за транспортиране на големи количества товари на дълги разстояния и през трудно достъпни терени.“
Учените са установили, че популацията на магаретата също е претърпяла драстично намаляване, след като първоначално е била опитомена. Следва рязък скок. „Това е нещо типично за опитомяването и се наблюдава при почти всеки опитомен вид в даден момент“, казва Евелин Тод, популационен генетик в Центъра за антропобиология и геномика на Тулуза, който също участва в изследването.
Намалението е резултат от селектирането на специфично поголовие магарета за опитомяване и по-късно целенасоченото му отглеждане, което допринася за рязкото им увеличаване.
Техният анализ предполага, че магаретата са се разпространили от Източна Африка, търгувайки се на северозапад към Судан и нататък в Египет, където останките от магарета са открити в археологически обекти, датиращи от преди 6500 години. През следващите 2500 години този нов опитомен вид се разпространява в цяла Европа и Азия, развивайки линиите, които се срещат днес.
Според археолога Лаерке Рехт от университета в Грац в Австрия, магаретата имат огромен принос в способността на човечеството да транспортира стоки на дълги разстояния по суша, поради издръжливостта на животните и способността им да носят тежки товари.
„Докато реки като Ефрат и Тигър в Месопотамия и Нил в Египет, се използват за транспортиране на тежки и/или насипни товари, магаретата са имали огромно увеличение и засилване на контактите по суша“, казва тя.
Рехт казва, че това съвпада с нарастващата употреба на бронз през третото хилядолетие пр.н.е. „Магаретата могат да пренасят тежката мед на дълги разстояния и в райони, където не може да се намери естествено (или само в много малки количества), включително Месопотамия“, казва тя.
Магаретата и другите еднокопитни променят и военните действия през същата епоха. „Впрягани са били пред колесни превозни средства, участващи в битки, както и осигуряващи транспорт за провизиите, необходими за нахлуваща армия“, казва Рехт.
Магаретата са били толкова високо ценени, че дори са участвали във важни ритуали. „Както в Египет, така и в Месопотамия, магаретата се смятат за достатъчно важни, за да бъдат погребани с хора, в някои случаи дори с крале или владетели“, казва Рект. „Има и примери за магарета, погребани сами.“
Тя добавя, че през второто хилядолетие пр. н. е. магаретата също са били жертвани за така наречените основи или строителни депозити и като част от ритуал, свързан с подписването на договори.
Най-старата проба, изследвана от Орландо и колегите му, са три магарета от бронзовата епоха в Турция. „Те са радиовъглеродно датирани на 4500 години и имат генетичен състав, подобен на съвременните азиатски субпопулации“, казва Тод. Това предполага, че азиатската подпопулация на опитоменото магаре се е отделила от други линии по това време.
Изследването също така потвърждава, че магаретата са били много по-постоянен спътник на хората, отколкото техните роднини – конете. „Съвременните домашни коне, опитомени преди около 4200 години, са имали също голямо влияние върху човешката история“, казва Орландо. „Сега нашето проучване разкрива, че въздействието на магаретата се простира още повече.“
Трайната полезност на животното е донякъде в контраст с количеството внимание, което е получило в сравнение с конете и кучетата. Докато днес магаретата са до голяма степен пренебрегвани в много части на света, на някои места обаче те все още са толкова важни, колкото са били.
По публикацията работи: Венета Николова
