Става въпрос за принц Алуалид бин Талал, който е сред най-богатите хора в Саудитска Арабия и е един от най-известните инвеститори в международен мащаб. Твърди се, че в дните около началото на военните действия, принцът е инвестирал 500 милиона долара в големи руски фирми.
Саудитският милиардер принц Алуалид бин Талал е инвестирал над 500 милиона долара в руски фирми в дните около нахлуването на Москва в Украйна, съобщава Блумбърг.
Инвестиционната фирма на принц Алуалид „Кингдъм холдинг къмпани“ (Kingdom Holding Company) e придобила депозитарни разписки, издадени от акционерните дружества „Газпром“, „Лукойл“ и „Роснефт“ през февруари, според борсови документи. Русия нахлу в Украйна на 24 февруари.
Конкретните дати на инвестициите не се посочват, а от саудитската фирма не отговориха на запитванията дали все още притежава активите, отбелязва Блумбърг. Стойността на всички тези депозитарни разписки спадна бързо след началото на войната, когато борсовата търговия в Москва беше спряна, а Западът наложи санкции срещу Русия.
Алуалид бин Талал, внук на крал Сауд – основателя на съвременна Саудитска Арабия, е сред най-богатите хора в страната и един от най-известните международни инвеститори. Напоследък той е засенчен от държавния инвестиционния фонд на кралството, председателстван от неговия братовчед – престолонаследника принц Мохамед бин Салман, който придоби дял от 16,9 процента в „Кингдъм холдинг къмпани“ през май, пише БТА.
Инвестициите подчертават деликатните отношения между Саудитска Арабия и Русия по време на конфликта в Украйна, когато много от съседите на Рияд в Персийския залив се отдръпнаха.
Президентът Владимир Путин и престолонаследникът принц Мохамед бин Салман, който на практика управлява кралството, са разговаряли няколко пъти от началото на войната. И двете страни работят заедно в рамките на групата производители на петрол ОПЕК+ по регулиране на доставките на суров петрол за пазара. Обединението до голяма степен устоява на призивите на западните лидери, включително президента на САЩ Джо Байдън, да помогне за справяне с опасенията за глобалната инфлация чрез увеличаване на производството на петрол.
По публикацията работи: Пламена Сутева
