Макар че гальовните животни са палави и непредвидими, когато става дума за майките, които трябва да защитават или да се грижат за децата си, те са доста внимателни и отдадени. В чест на световния ден на котките, ви представяме специално подбрана за повода статия
Още от момента, в който родят майките котки се грижат всячески за бебетата си – мият ги, хранят ги, защитават ги и им показват пътищата на котешкия свят. Те ще продължат да правят това, докато котенцата не пораснат достатъчно, за да бъдат отбити, предават dogsandcats.
Причината е, че котките използват миризма, а не зрение, за да се идентифицират едни с други и аромата на котката може бързо да се промени, след като бъде отведена в нов дом.
Колко дълго майката котка помни своите котенца
Продължителността на времето, през което кралицата помни своите котенца, зависи от техния общ или семеен статус. Ако групата продължи да живее заедно, женската котка винаги ще помни своето потомство и вероятно ще продължи да се отнася с тях като с майка. Тя може да продължи да носи лакомства и да се грижи за децата си, макар и те вече да са големи и да се справят прекрасно сами.
Въпреки това, ако котенцата скоро бъдат отстранени от майка си (както обикновено се случва), тя ще забрави миризмата им в рамките на няколко седмици. Това е наблюдавано от собственици, които са срещнали мяукащите животни в по-късен етап, но срещата не се е увенчала с успех.
Котките възприемат ли стопаните си за родители
Котките показват на хората си ниво на любов и обич, което иначе показват само на майка си. Поради тази причина много собственици вярват, че мяукащите им спътници ги смятат за истински родители. Специалистите, които изучават котешкото поведение и ветеринарите вярват, че котките едва ли ни смятат за майка, но въпреки това се отнасят с нас със същото благоговение и любов, каквито изпитват към биологичната си майка. Като се замислим, те действително се държат по много сходен начин, както биха се държали с кралицата – те се гушкат в нас, преследват ни навсякъде, често мият косата ни или облизват ръцете ни. Същите неща те правят и с майка си, докато са още мънички котета.
Котките разпознават ли бащите си
Котките са доста забележителни и не на последно място в навиците си за чифтосване. Котилото котенца може да има няколко татковци, като всеки от тях може да има различен баща. Това прави възможно всяко коте в котилото да изглежда различно. Това също така означава, че мъжките котки едва ли ще могат да разпознаят точно кое коте в котилото е тяхно дете.
Котараците, които остават с котенцата си, могат да защитават и да се опитват да се грижат за малките, макар и по много различен начин, ако сравняваме с майката. По-скоро обаче те ще игнорират котенцата си, отколкото да се държат действително като техни бащи, по начина, по който е нормално за нас, хората.
Женските стават ли тъжни, когато раздаваме котенцата им
Котенцата обикновено напускат майките си, когато навършат около 2-4 месеца. По това време котето трябва да бъде отбито и да се храни с твърда храна за малки котета.
Ако сте ставали свидетели на майка- котка, която да се сбогува с някое свое коте – със сигурност ще забележите, че тя много добре разбира какво се случва и е разстроена. Макар и да знае или да вижда как някое от котетата си тръгва и отива при новите стопани, тя вероятно ще претърси жилището и ще търси липсващото коте. Тя може би ще мяука известно време или ще издава други звуци, с които ще търси котето си.
Това може да е доста смущаващо за наблюдаване, но обикновено продължава само два или три дни. Естествено е майката да свикне бързо и да продължи напред, защото това означава, че малките котенца са по-способни да водят
Как да помогнем на ново коте да свикне с новата обстановка
Въпреки че котката майка може да преживее котенцата си само за два или три дни, самите котенца могат да бъдат депресирани за малко по-дълго след раздялата. В някои случаи, стопаните забелязват, че новото коте е доста тъжно, мяука жално и сякаш плаче. Колкото и да ни се къса сърцето от тези звуци и да гледаме мъничко коте как страда, трябва да помним, че този период не продължава повече от една-две седмици. Малките котета са много адаптивни и скоро ще свикнат с новата обстановка и новите си стопани.
Ако сте се подготвили подобаващо за идването на мяукащото приятелче – отделили сте му място, осигурили сте котешко дърво и необходимите играчки – преходът може и да е по-плавен и то бързо да започне да се забавлява и да играе с вас.
Важно е да проявите търпение, да играете с котето и да следите за неговите нужди. Съвсем скоро то ще свикне с вас и вашият дом и вие ще се превърнете в негова територия и любими негови хора, с които ще дели на драго сърце леглото докато спите.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
