Учени обясниха защо точно кучето е животното, което е „най-добрият приятел на човека“

Учените тестваха социалната привързаност на 624 домашни кучета към хората. След това екипът анализира техните геноми, за да провери дали генетичните мутации играят роля. Те открили 2 мутации в гена, участващ в производството на хормона на стреса

Кучетата за първи път са опитомени преди около 29 000 години и оттогава са се превърнали в един от най-популярните видове животни по целия свят, предават Daily Mail.

Досега остава неясно защо точно тези животни са станали „най-добрият приятел на човека“. Сега учени от университета Азабу в Япония вярват, че имат отговора, след като са открили две ключови генни мутации при кучета. Тези мутации може да са изиграли роля в тяхното опитомяване, като намаляват стреса и правят малките по-удобни да взаимодействат с хората, споделят от екипа. Предишни проучвания предполагат, че промените в различни гени може да са изиграли роля в опитомяването на кучета. Въпреки това, досега учените не са били в състояние да установят точно кои генетични мутации биха могли да бъдат това.

Група от 624 домашни кучета бяха разделени на две групи – Древната група, състояща се от породи, генетично по-близки до вълците като Акита и Сибирско Хъски, и Общата група, която включваше всички други породи. И на двете групи им беше поставена задача, като първата, кучетата трябваше да решат в коя купа има скрита храна под нея, въз основа на сигнали от експериментите като посочване, гледане и почукване. Това тества разбирането на кучето за човешките жестове и комуникация. Резултатите разкриха, че няма значителна разлика в производителността между древната и общата порода.

Във втората задача на кучето беше поставен тест за решаване на проблеми, който включваше опити да отворят контейнер за достъп до храна. По време на тази задача изследователите отбелязват честотата и продължителността на времето, което кучето прекарва в гледане на експериментаторите, което представлява тяхната социална привързаност към хората. Резултатите разкриват, че кучетата от групата на Древните са гледали експериментаторите по-рядко от кучетата от общата група, което предполага, че са по-малко привързани към хората.

За да видят дали генетичните мутации могат да помогнат за обяснението на резултатите, изследователите след това разгледаха разликите в гените, свързани с когнитивните способности при кучетата. Това включва гените за „хормона на любовта“ окситоцин (OT) и гените за рецептора на меланокортин 2 (MC2R), който участва в производството на хормона на стреса кортизол. Техният анализ разкри, че две мутации в MC2R са свързани както с правилното тълкуване на жестовете в първата задача, така и с по-честото гледане на експериментаторите във втората задача.

По публикацията работи: Силвана Димитрова