Какъв туристически сезон очакват експертите тази година по Северното Черноморие

Експертите от бранша прогнозират добър летен сезон тази година. Очаква се нивата на туристическия сезон да са толкова добри, колкото са били и през 2019 година

Добър летен туристически сезон очакват експертите в бранша, въпреки Ковид пандемията от последните две години и сегашния военен конфликт между Русия и Украйна. Цените на пакетите Ол инклузив имат леко повишение, но пък ще може да се разчита на атрактивни предложения през целия летен сезон. Все пак трудности пред хотелиерите и туроператорите има.

Добър туристически сезон от нивата на 2019 година. Такива са очакванията на бранша в първите дни на лятото. Много от хотелите по Северното Черноморие вече работят и посрещат туристи, а най-висикокатегорийните на първа линия вече имат периоди през юли и август, когато ще са пълни на 100 процента. Заради военния конфликт, тази година хотелиерите по морето ще компенсират загубите от руския пазар с туристи от Западна Европа, предаде БНТ.

„Засега са основно от Германия младежи и мъжки компании от различни клубове по интереси. Тръгнаха също така полските туристи. Вече имаме и първите френски туристи, които пътуват с новооткритата линия Варна – Лил и която ще функционира до началото на октомври. Английските туристи се върнаха, особено по Южното Черноморие“, заяви проф. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара.

В момента цената на една нощувка в 4-звезден хотел Ол инклузив в курорта „Златни пясъци“ е на цена от 50 евро на човек. Увеличението в сравнение с миналата година е по-малко от 10 процента.

„Има завишение на цените на рецепция за индивидуални туристи. Там завишенията са по-драстични, достигат до 15 процента и това неминуемо ще се отрази върху пакетите. Но пък от друга страна ако има незаети места, знаете започват намаления „в последната минута“, така че тези намаления ще компенсират някои завишения и ще има периоди, когато и вътрешния пазар, българския ще може да се възползва от много изгодни оферти“, допълни проф. Стоян Маринов.

В този хотел край Варна отчитат спад на резервациите. Заетостта тук е между 40 и 60 процента при база от 500 легла. Ковид пандемията от последните две години променила и навиците на туристите. Те все по-малко се възползват от ранните записвания заради несигурността.

„Сега сме свидетели на „last minute“ записвания, тоест в последната минута и без туроператори, директно на електронните платформи. Ние сега можем да кажем за след една седмица какво ще е положението. За две или три седмици напред можем само да гадаем. Записванията са много малко напред и в последния момент хората се записват по ред причини, една от които е и войната“, добави Атанас Карагеоргиев, хотелиер.

Заради високите цени в енергийния сектор, повечето хотелиери твърдят, че ще работят на загуба.

„В пъти е вдигната цената на енергийните носители, а при нас тя е 60 процента от себестойността на туристическия продукт. Няма как да се компенсира. Ние не можем с 160 процента да вдигнем цената или една цена ако е била 60 лева ма вечер ние трябва да я направим 95-100. И не разчитам нито на правителство, нито на който и да е било, защото съм наясно, че ще си носим кръста“, заяви Атанас Карагеоргиев.

Първите туристи по Северното Черноморие вече са тук и твърдят, че пред тях не е имало опция да отменят почивката си заради военния конфликт.

Тези хотели, които бяха настанили украински бежанци наеха своя персонал още през март. Така те осигуриха по-дълга заетост на своите служители и вече посрещат туристи. В останалите хотели глад за кадри има, но има и решение.

„Имаме много качествени и добре подготвени работници от съседна Турция. Това са мениджъри, които са работили по турски хотели, те си идват с целите екипи. Идват с готвачи, с ОТЗ-та, отговорници „Търговски зали“ и сервитьори, което означава, че тук им се предлага добро заплащане и условията за тях са подходящи“, каза още проф. Стоян Маринов.

Тъй като традиционния пазар за сезонни работници от Украйна и Беларус е затворен сега се търси ниско квалифициран персонал от по-далечни държави като Киргистан.

По публикацията работи: Станислава Гавазова