Възможно е в Япония да настъпи криза, съизмерима с тази след земетресението през 2011 г.

Причина за това е недостигът на електроенергия в страната, поради който има възможност около 1,1 милиона домакинства да останат без ток, в случай на студена зима през 2022-2023 г. Управляващите в Япония са доста обезпокоени, тъй като смятат, че предстоящата зима може да бъде изключително тежка

В случай на студена зима през 2022-2023 г., недостигът на електроенергия в Япония може да достигне еквивалента на 1,1 милиона домакинства. Това съобщи вестник „Никкей”. Според изданието Министерството на икономиката, промишлеността и търговията смята, че е възможно да настъпи криза, съизмерима с тази след земетресението през 2011 г., предаде Нова телевизия.

„За осигуряване на стабилно електроснабдяване в зоната на столицата, която включва Токио и съседните префектури, обслужвани от енергийната компания ТЕРСО, е необходим резерв от 3%, а в случай на студена зима се предвижда марж от – 0,6%.

Правителството на Япония е обезпокоено, че следващата зима може да бъде най-тежката за страната след аварията в АЕЦ „Фукушима” през 2012 г. по отношение на осигуряването на столичния регион с електроенергия. В тази връзка през седмицата то ще се събере за първи път от последните 5 г. на специално заседание, посветено на осигуряването на електроенергия. Информацията бе потвърдена днес от генералния секретар на кабинета Хирокадзу Мацуно.

Проблеми с електричеството в столичния район се очакват още това лято, а през зимата те ще засегнат различни региони на страната. Правителството може да изиска от енергийните компании да рестартират старите топлоелектрически централи, които бяха спрени поради изтичане на експлоатационния им срок, както и атомните електроцентрали. Освен това енергийните дружества ще бъдат задължени да предупреждават населението и предприятията за възникващи затруднения в доставките на електроенергия.

Като причини се посочват повишаващите се цени на втечнения природен газ и нарастващите опасения за стабилността на доставките на електроенергия.

По публикацията работи: Пламена Сутева