Те правят истинско шоу: свиват крайниците си, разтърсват корема си и почукват с предните си крака. И колкото по-сложен е номерът, толкова по-добре
Мъжките птици не са единствените животни, които ухажват другия пол с движения и звуци. Мъжките паяци-вълци понякога правят изпълнения в продължение на 45 минути, само за да спечелят женската. Те правят истинско шоу: свиват крайниците си, разтърсват корема си и почукват с предните си крака. И колкото по-сложен е номерът, толкова по-добре.
Ново изследване на вида Schizocosa stridulans, срещащ се в Северна Америка, установи, че мъжките, които набират най-сложните ритми, се ползват с най-голяма популярност сред женските паяци. Резултатите от проучването са публикувани в научното издание „Biology Letters”, предаде Дарик.
Остроумните визуални сигнали са важен фактор за избора на женските, въпреки риска мъжките да станат лесна плячка за хищниците.
„Защо обаче женските са по-склонни да приемат мъжки с по-сложни прояви, остава открит въпрос“, пишат изследователите, ръководени от еволюционния биолог Нури Чой от Университета на Небраска Линкълн.
Данните показват, че мъжките от S. stridulans могат и активно променят сложността на сигнала си, а тази способност оказва директно влияние върху избора на женските.
В рамките на проучването изследователите заснели женски и мъжки паяци, за да видят как реагират при срещата помежду си. Случката се разиграла върху ленти от филтърна хартия, които позволили на изследователите да запишат деликатните вибрации на животните. Женският паяк пристигнал пръв и докато чакал пет минути своя ухажор, развял копринена нишка с феромони – ясен сигнал, че е готов за чифтосване. Когато мъжкият пристига, паяците бяха оставени около 20 минути насаме.
При 44 опита за чифтосване изследователите установяват, че мъжките се чифтосват повече и по-бързо, ако при ухажването подават сложни сигнали.
Това означавало смесване на преходите между два звука, които звучат като удар на нокът по грапава повърхност (наричани още „обороти“) и тракане на високи токчета по под от линолеум (наричани още „празен ход“).
Тези сигнали не само били наблюдаваниот женския паяк, но и се усещали под формата на вибрации (тъй като паяците нямат уши).
В случаите, когато женската изглежда особено плодовита, което личи от размера на тялото ѝ, успешните мъжки паяци засилвали преходите си и започвали да импровизират със звукови модели.
Проучванията показват, че мъжките паяци-вълци променят сложността на сигналите си в зависимост от обратната връзка с женските.
„Виждаме това при много други животински групи, но подобно сложно поведение при паяците обикновено буди учудване”, коментират от изследователския екип. Проучванията потвърждават, че паяците са също толкова сложни, колкото и всички останали животни, когато става въпрос за комуникация. Изследователите са установили, че мъжките, които използват различни видове сигнали, са по-успешни при чифтосване, отколкото тези, които могат да използват само визуални или вибрационни сигнали.
Сложният списък на сигналите изглежда е класически пример за сексуален подбор, при който изборът на женските спомага за появата на все по-сложни средства за секс. Почукванията и разклащанията на мъжкия паяк явно се харесват на женските, но не е известно дали тези сигнали предават нещо по-дълбоко.
В изследването мъжките паяци не са имали по-голям успех в спечелването на женска, ако са били по-големи.
Женските не търсят непременно най-големия, най-шумния или най-силния мъжки, а вероятно този, който е наистина атлетичен и може да координира едновременно всички тези различни сигнали, смятат учените.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
