„Отказът на право на отговор не се вписва в традициите на една свободна обществена медия“, това е позиция на прессекретариата на държавния глава
В навечерието на посещението на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на „Дойче веле“ публикува статията „Двете лица на Румен Радев“. Материалът не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти, още повече, че редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината. Разбира се, право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация. По тази причина на 16 май прессекретариатът на държавния глава изпрати право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи.
Това е и пълният текст на писмото, което е изпратено от президентството до редакцията на германската медия „Дойче веле“:
Уважаеми г-н Лимбург,
Уважаеми г-н Неринг,
Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“.
Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави.
В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти.
Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.
Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.
Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.
Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.
И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.
Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.
Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем.
Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.
Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.
С уважение,
Кирил Атанасов
Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България
