Експеримент: Във Великобритания съкращават работната седмица, но запазват заплатата

С 4-дневна работна седмица експериментират във Великобритания. Идеята е служителите да работят 4 дни с пълна производителност, като заплащането остава същото като за 5-дневна работна седмица

Предвижда се проектът да продължи половин година, а голямата цел е да се разбере дали по-краткото работно време повишава производителността.

Проектът е по инициатива на двама новозеландски предприемачи, които са развили бизнес в областта на финансите и правото, преди да станат сред първите, доказали, че изискването към персонала да работи по-малко часове повишава производителността.

Идеята става все по-актуална заради последиците от COVID върху световната икономика. Проектът се изпълнява съвместно с учени от университетите в Оксфорд и Кеймбридж.

Те използват модела „100:80:100“. С други думи – 100% заплащане за 80% от работното време в замяна на ангажимент за поддържане на поне 100% производителност.

Участниците в проекта ще работят четири дни в седмицата, но заплатите им няма да бъдат намалени за периода на експеримента с продължителност от 6 месеца, предаде bTV.

Четиридневната работна седмица, естествено, означава по-малко работни часове. Така служителят ще работи около 28 часа в продължение на четири дни и ще има тридневен уикенд.

4-дневната работна седмица може да изглежда като радикална идея, но всъщност ние постепенно намаляваме броя на отработените часове в рамките на типичната работна седмица от края на 19 век. Тогава един работен ден в производствен завод е средно 100 часа седмично.

До средата на 20 век служителите работят само 40 часа седмично.

Ако се приеме намаляването на настоящата ни работна седмица то тя ще бъде средно до 28 часа.

На трийсетте британски компании, участващи в пилотния проект ще бъде предложен пакет от подкрепа. В него влизат семинари, работа в мрежа и достъп до академични изследвания на световно ниво.

Изследователите ще работят с всяка компания, за да измерят въздействието върху производителността, благосъстоянието на работниците, както и въздействието върху околната среда и равенството между половете. Но както отбелязват всички, евентуалното въвеждане масово на подобна организация на работа, би отнело поне десетилетие.

По публикацията работи: Мариела Анастасова