Предстои една седмица изпълнена с празници. Още в понеделник, 17 януари отбелязваме Антоновден, във вторник е Атанасоведн, в четвъртък е Евтимовден, а в петък Бабинден.
В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден.
На Антоновден (Лелинден) празнуват имената (именници)
АНДОН, АНТО, АНТОАН, АНТОАНЕЛА, АНТОАНЕТА, АНТОН, АНТОНИ(Й), АНТОНИЯ, АНТОНЕЛА, АНТОНИЕЛА, АНТОНИНА, ДОНА, ДОНИКА, ДОНКА, ДОНЬО, ДОНКО, ДОНЧО, ТОНИ, ТОНЬО, ТОНКА, ТОНЧО, ТОНЯ, ТОТКА, ТОТКО, ТОТЬО, ТОЦО, ТОШО, ТОШКА
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.
Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко,Танка,Аня
Православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
Народни вярвания
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
На 20 януари според българската народна традиция се празнува Евтимовден или наричан още Петларовден/Петльовден. На този ден празнуват всички с имената Евтим или Евтимия.
В народната обредност 20 януари се отбелязва като символ на плодовитостта на момчетата. В различните български райони денят е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден.
Според обичая на този ден се коли черно петле във всяка къща, където има момче. Кръвта от петела трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. Освен това с кръвта трябва да се направи кръст върху вратата за предпазване от болести и да се нарисува кръст върху челото на момчето, за да е здраво.
Тази традиция е свързана с легендата за цар Ирод, който заповядал да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос.
В друга история обаче се смята, че заколването на петел по българските земи на този ден е възникнало от времената на турско робство. Тогава българите, в чиито къщи е имало момчета, колили птицата и разпръсквали кръвта ѝ около къщата, за да не взимат децата им за еничари.
Така когато турците минавали около българските къщи и виждали кръвта, са мислели, че вече са взели детето от този дом. На 20 януари православната църква почита паметта на търновския патриарх Евтимий.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелства почит към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил, като по време на Възраждането е бил изключително почитан. Вече Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
