Ще поскъпнат ли кредитите за жилища?

Мнението на експертите – идва ли краят на ерата на евтините пари?

Българската народна банка предприе действия с цел охлаждане на рекордно нарасналия пазар на жилищно кредитиране в България. Централната банка реши да увеличи размера на т.нар. антицикличен буфер, който търговските банки трябва да заделят, когато отпускат кредити с по-голям риск, в които влизат и жилищните до 1.5% от януари 2023 г., съобщава bTV.

Това е втора подобна стъпка след като през септември показателят бе повишен от 0,5 на 1% за тримесечието започващо от 1 октомври 2022г.

Мярката има за цел да увеличи резервите на финансовите институции и по този начин да намали свободните пари на банките за кредитиране.

Събитието съвпадна по време с позиции и решения на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Bank of England за спиране на ерата на евтините пари получила нов тласък с началото на пандемията през 2020 г.

От началото на COVID кризата централните банки по света започнаха да осигуряват по-лесен достъп на търговските финансови институции до финансиране, което доведе до рекордна инфлация и бум в кредитирането на физически лица и бизнеси.

Как затягането на достъпа до евтини пари ще повлияе ипотечните кредити у нас?

„Случващото се е задействане на инструмент в арсенала на БНБ с цел да се ограничи възможността за образуване балон в кредитирането. Това е меко предупреждение и благоразумна мярка, която няма да окаже пряко влияние върху процеса на кредитиране“, смята председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян.

„На първо време е възможно да видим, че банките ще започнат да изискват повече по отношение на обезпечението на кредитите, които отпускат на своите клиенти или да предлагат по-дълъг период на погасяването им с цел по-поносими вноски. Не се очаква повишаване на лихвите по новоотпуснатите кредити, както и за заеми, които вече се изплащат“, каза още Хампарцумян.

Той предупреди, че ако високите стойности на инфлация се задържат по-дълго време е възможно централните банки да повишат своите основни лихви, което да се отрази и на крайният клиент. Но определи този сценарии за малко вероятен.

„Действията на централните банки няма да доведат непосредствено до увеличаване на лихвите по нови и вече отпуснати кредити“, каза още Хампарцумян.

Кредитният експерт Тихомир Тошев посочи, че не очаква промяна в лихвените политики на банките.

„През 2022 г. ние наблюдаваме за първи път в историята отпускане на жилищни кредити достигащо 5 млрд. лв.“, отбеляза той.

Спрямо миналата година ръстът е с 17%, а за 2020 г. той очаква пазарът отново да нарасне с около 7-8%.

„Една от причините за бъдещата експанзия е, че банките в България са пълни с пари и те няма да бъдат видимо засегнати дори ако наложи да заделят повече средства към антицикличния капиталов буфер“, посочи експертът по кредитиране.

Хампарцумян и Тошев отчитат, че в момента банковата система няма системен проблем с необслужвани кредити и че масовият клиент, който се е възползвал от възможността временно да спре да погасява задълженията си покрай пандемията е започнал да ги погасява отново.

По публикацията работи Снежина Раева